Решение № 214 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8384/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Н. М. от гр.Ловеч чрез адв. П. Карабова против Решение №811/16.05.2025 г. на Административен съд Ловеч, постановено по адм. дело №500/2024 година, с което съдът е отхвърлил жалбата му против Решение №2153-10-31 от 18.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч, с което е потвърдено Разпореждане №213-10-126#12/09.08.2024 г. на Началник ПО при ТП на НОИ - Ловеч. Касаторът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК и моли за неговата отмяна. Ответникът – Директор на ТП на НОИ-Ловеч чрез процесуален представител оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли същата да бъде отхвърлена, а решението като правилно да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че не са налице релевираните с нея пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С обжалваното първоинстанционно решение съдът е отхвърлил жалбата на М. против Решение №2153-10-31 от 18.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч, с което е потвърдено Разпореждане №213-10-126#12/09.08.2024 г. на Началник ПО при ТП на НОИ – Ловеч. За да достигне до посочения правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел от фактическа страна, че лицето е подало заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-10-126/05.03.2024 г. по реда на чл. 69б ал. 2 КСО, ведно с писмени документи, удостоверяващи осигурителния му стаж. Пенсионният орган зачел осигурителен стаж от втора категория труд по реда на чл.69б ал.2 КСО,като е зачел стажа по удостоверение № 2/19.04.2022г,издадено от Стройкомерс ООД гр.Ловеч.В последствие за уточнение на осигурителния стаж при този осигурител в периода 01.11.1994 до 01.03.1999г е извършена проверка, обективирана в констативен протокол, която констатирала ,че касаторът е бил шофьор на бордови автомобил до 25 тона - 1г. 1м. 1д., като този стаж е зачетен за втора категория труд и шофьор на бордови автомобил до 10 тона на Шкода-Европа до 12 тона, общо 3г. 2м. 29д., зачетен от трета категория труд. С оглед на резултатите от проверката с разпореждане №2113-10-126#12/09.08.2024 г., на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ и чл.69б, ал.2 от КСО пенсионният орган е: 1. Възобновил на административното производство по заявление вх. № 2113-10-126/ 05.03.2024 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО; 2. Отменил е разпореждане [номер] и 3. Отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б КСО на Й. Н. М., с мотива, че същият има навършена изискуемата се възраст за втора категория труд, но няма изискуемият се минимум 15 г. осигурителен стаж от втора категория труд. Недоволен от това разпореждане М. е подал жалба до Ръководителя на ТП на НОИ - Ловеч по реда на чл.117 от КСО с искане да отмени отказът за отпускане на пенсия за ОСВ при условията на чл.69б, ал.2 от КСО. С Решение №2153-10-31 от 18.09.2024 година, директора на Териториално поделение на НОИ Ловеч, е разгледал жалбата срещу разпореждането с № 2113-10-126#12/09.08.2024 г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Ловеч по реда на чл.117, ал.3 от КСО, отхвърлил същата и потвърдил разпореждането като законосъобразно. В хода на съдебното производство и за да се установят релевантните факти, главно и пълно, съдът е приел показанията на изслушан по делото свидетел, като ги е кредитирал и ги е обсъдил заедно с останалия доказателствен материал. От приетата по делото съдебна счетоводна и автотехническа експертиза, която е ценена с оглед разпределената между страните доказателствена тежест, съдът е достигнал до извод, че касаторът не притежава изискуемия се по чл.69 б ал.2 КСО стаж от 15 години положен при условията на втора категория труд.За да стигне до този извод,първоинстанционния съд е приел,че във ведомостите за заплати на осигурителя спрямо касатора за периода от 05.08.1994г. до 01.11.1994г. е записано: шофьор автомобил 10 тона и ДОО 35%, който процент е за осигурителна вноска трета категория труд и респективно този период не може да се зачете за втора категория. При проверката в “Стройкомерс“ ООД вещото лице установило, че в трудовото досие на Й. М. има молба с вх. №5/01.11.1994г., с която моли да бъде назначен шофьор на Камаз [рег. номер], сключен е трудов договор и има издадена Заповед №23 от 05.11.1994г. да бъде назначен за шофьор на бордови автомобил до 10 тона, като няма отразен номера на товарния автомобил и във ведомостите за заплати, а в допълнителните споразумения от 18.02.1995г. до 06.10.1997г. към трудовия договор е записано: шофьор бордови автомобил до 10 тона. От документалната проверка в дружеството е установено също, че производствено снабдителна база-Ловеч /сега “Стройкомерс“ ООД/ е била част от структурата на Строително монтажен комбинат - Ловеч, който е покривал строителната дейност на Ловешка област и в структурата му са влизали пет предприятия, включително и Производствено снабдителна база – Ловеч, като съгласно разделителен протокол за образуване на държавна фирма Производствено снабдителна база - Ловеч от 09.08.1994г., същата получава товарен автомобил КАМАЗ [рег. номер], който се отписва от сметка 205 “Транспортни средства“ на “Осъм Инженеринг“ АД. Вещото лице дава заключение, че към датата на подаване на заявлението за пенсия - 05.03.2024г. Й. М. има осигурителен стаж от втора категория труд в размер на 12 години 00 месеца 25 дни. В допълнителните споразумения от 18.02.1995г. до 06.10.1997г към трудовия договор е записано: шофьор бордови автомобил до 10 тона.За периода от 01.11.1994г. до 05.10.1997г. осигурителният стаж е 02 г. 11 м. 05 д. - трета категория труд. В допълнителното споразумение от 06.10.1997г.към трудовия договор е записано: шофьор бордови автомобил до 25 тона. За периода от 06.10.1997г. до 01.11.1998г. осигурителният стаж е 01 г. 00 м. 26 д. - втора категория труд. В допълнителното споразумение към трудов договор от 02.11.1998г. е записано, че от шофьор бордови автомобил до 25 тона се назначава на длъжност шофьор на Шкода Европа до 12 тона, което е следвало да се запише шофьор на Шкода Европа над 12 тона /технически допустима максимална маса, кг. - 16000, предвид приложената справка с техническите данни за Шкода Европа от КАТ на лист 16, като за периода от 02.11.1998г. до 28.02.1999г. осигурителният стаж е 00 г. 03 м. 29 д. - втора категория труд.От заключението на автотехническата експертиза се установява,че товароносимостта на горепописания товарен автомобил е 10 тона, който тонаж съвпада със посоченият във ведомостите за заплати, заповеди и допълнителните споразумения отнасящи се за касатора М.. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно производство е събрал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност. Неоснователни са възраженията на касатора, че категоризирането на положения от М. труд следва да се категоризира като втора категория,независимо,че липсват точни данни за техническите характеристики на управлявания от него товарен автомобил. На първо място такива данни са налице и се съдържат в личното трудово досие на касатора, което е било надлежно проверено от експерта по допуснатата счетоводна експертиза. На второ място тези данни се потвърждават и от автотехническия експерт, както и от удостоверението на КАТ,което е прието като неоспорено писмено доказателство. Въз основа на ангажираните писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводната и автотехническата експертиза, както и на допустимите и непротиворечиви свидетелски показания, първоинстанционният съд правилно е приел, че през процесния период- 01.11.1994-01.03.1999г, че извършваният от М. труд се явява трета,а не втора категория труд.Допълнително установения период на полаган труд от втора категория от 3 месеца и 29 дни за времето от 02.11.1998г. до 28.02.1999г дори да се прибави към установения стаж от 12 години и 25 дни отново няма да достигне до изискуемия се по чл.69б ал.2 КСО стаж от 15 години, положен като втора категория труд. По силата на чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4, т.1 КСО. Нормата на ал.2, сочи, че осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Според ал. 3 на същия текст, документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходо-оправдателни документи и договори за възлагане на труд. Съгласно чл.104, ал.1 от КСО от съществено значение за определяне, на категорията на труда е неговия характер, т.е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен труда, при какви условия са изпълнявани тези функции. От събраните по делото доказателства и приетото без възражение от страните заключение на съдебно икономическата експертиза и заключение на съдебно техническата експертиза се установява, че при осигурителя „Стройкомерс“ ООД за периода от 01.11.1994г. до 16.08.2000г., касаторът е назначен като шофьор на товарен автомобил Камаз с peг. № [рег. номер], модел 53212, бордови, с рег.№ [рег. номер], за който същия твърди, че е управлявал в периода от 05.08.1994 г. до 05.10.1997 г., е с товароносимост/товароподемност 10 тона/10 000 кг. При осигурителя „Осъм инженеринг“ АД гр. Ловеч касаторът М. е бил шофьор на бордови автомобил до 10 т. за периода от 05.08.1994 г. до 01.11.1994г., или 02 м. 26 дни, като положения труд е трета категория. В „Стройкомерс“ ООД, гр. Ловеч е бил шофьор на бордови автомобил до 25 тона - 01 г. 01 м. 01 дни, като този стаж се зачита за втора категория труд и шофьор на бордови автомобил до 10 т. на Шкода Европа до 12 тона, или общо 03 г. 02 м. 29 дни, като този стаж се зачита от трета категория труд. От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, не оспорено от страните, се установява, че конкретизирания от касатора товарен автомобил - Камаз, модел 53212, бордови, с рег.№ [рег. номер], за който същия твърди, че е управлявал в периода от 05.08.1994 г. до 05.10.1997 г., е с товароносимост/товароподемност 10 тона/10 000 кг. Правилно е прието, че критерий за определяне труда на шофьорите като такъв от втора категория е нормата на т. 53а от ПКТП (отм.) и чл. 2, т. 25 НКТП, която сочи единствено „товароподемността“, което следва да е над 12 тона. В случая обаче се установява, че товараподемността на управлявания от М. в периода от 05.08.1994 г. до 05.10.1997 г. товарен автомобил „Камаз 53212“ с peг. № [рег. номер] е 10 (десет) тона. Т.е осигурителният му стаж не би могъл да се зачете за втора категория труд. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд счита,че обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на пълномощника на ответната страна се присъждат своевременно поисканите и доказани разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение, които възлизат на 200 лева, съгласно чл.24 от НзПрПщ. Превалутирана сумата се явява в размер на 102,26 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение