Определение № 1294 от 18.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3757/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК и чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Д. К. Н., З. Г.-Н., Н. К. Н.-К. и С. К. Н. против решение №290 от 14.3.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №1697 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав, с което е потвърдено решение №260006 от 4.01.2023 г. по гр.д. №1618 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, I ГО, за обявяване за окончателен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД на предварителен договор от 24.03.2017 г. за покупко-продажба на апартамент №3, находящ се в [населено място], [улица], № 96, вх.“А“, ет.1, и апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], ет.2, при условие че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението ищцата С. Н. М. заплати на ответниците С. К. Н., Н. К. Н., Д. К. Н. и З. Г.-Н. общо 81 350 лв., както и по частна жалба на З. Г.-Н. против определение № 1414 от 7.06.2024 г. по същото дело на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на решението в частта относно разноските.

Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Д. Н. сочи като основания за допускане на касационно обжалване очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Защо съдът е приел, че заключението на графичната експертиза принципно отрича възможността за кражба на подпис, след като вещото лице не отрича тази възможност и я допуска?

2. Защо съдът се е произнесъл със свръхпетитум и е постановил решение извън служебното начало, като е лишил от права страна в производството при очевидно неприлагане на закона?

3. Трябва ли съдът да се произнесе по възражението за нищожност на предварителния договор, включително и служебно, като тълкува оспорения по реда на чл.193 от ГПК договор в съпоставка с останалите събрани по делото доказателства?

З. Г.-Н., Н. К. Н.-К. и С. К. Н. сочат като основания за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Относно тежестта на доказване на истинността на частните документи, които не съдържат подписа на противната страна, в който случай тежестта на доказване пада върху страната, която го представя. По този въпрос решението на Софийския апелативен съд противоречи според касаторите на решения № 81 от 9.06.2017 г. по гр. д. № 2631 по описа за 2016 г. на II ГО и и № 249 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 270 по описа за 2012 г. на III ГО на ВКС.

2. Следва ли съдът да основава решението си на съдебно-графологична експертиза, която установява, че изследваният подпис е положен на празен лист и след това е напечатан текстът около него и липсва категоричност в експертизата, че подписът е положен именно под съдържанието на изследвания документ?

3. Налице ли е порок в съдебното решение, основаващо се на приета по делото експертиза, в чието съдържание и в отговорите на вещото лице липсват приетите от Софийския апелативен съд правни изводи?

4. Допустимо ли е съдът да приеме, че страните са се съгласили със съдържание на договор, в който липсват подписи на участващите страни на всяка страница от този договор?

5. До какъв размер е допустимо да се доказва платена продажна цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот чрез записване в самия договор, че същата е платена? Въпросът е поставен с оглед ограничаване на плащанията в брой до 15 000 лв.

С. Н. М. застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва касационните жалби и по същество.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С. Н. М. е поискала от съда да обяви за окончателен сключения на 24.03.2017 г. предварителен договор за покупко-продажба на процесните недвижими имоти между нея и К. Г. Н., починал и наследен от ответниците. Обяснила е в исковата молба, че от 2000 г. тя е живеела на съпружески начала с починалия, който е бил във фактическа раздяла със съпругата си.

Ответниците З. Г.-Н., Н. К. Н.-К. и С. К. Н. са оспорили подписа на наследодателя под предварителния договор. Позовали са се на вероятно пренасяне на подписа чрез техническо средство, възразили са, че първите две страници от договора не са били подписани и е възможно да са били подменени, оспорили са, че действително е извършено отразеното в договора плащане в брой, което надвишава разрешената в Закона за ограничаване на плащанията в брой сума.

Във връзка с възраженията на ответниците е открито производство по оспорване на предварителния договор и е приета графична експертиза с поставените от страните задачи. Вещото лице-графолог е подложило на изследване с помощта на увеличителна, лупа, микроскоп, косо и пряко насочени светлинни източници във видимата и невидимата дължина на УВ и ИЧ светлина, при което е установило, че няма дописани щрихи и точки, които да луминисцират по различен начин, няма участъци на заличаване, неравномерности или точки на забавяне и спиране в щрихите на подписите, няма неомастилени релефни щрихи, които да са проявени до или успоредно на щрихите на подписите, наблюдава се ясно изявена диференциация на плътността/натиска, каквато липсва при имитиране на почеркови обекти. Установените констатации според вещото лице са достатъчни за извода, че не се установяват признаци на предварителна подготовка при полагането на подписите и не са налице признаци за техническа подправка на оспорения подпис. След сравняване на подписа с образци са се установили съвпадения, водещи до извода, че подписът е положен от К. Г. Н.. Поради това, че няма пресичане на щрихи от подписите и печатния текст, няма как да се определи каква е последователността на отпечатване на текста и полагането на подписа за продавач на третия лист от предварителния договор. Няма как да се даде категоричен отговор, но е възможно този подпис да е бил положен на празен лист и след това да е отпечатан текстът, тоест-да има „кражба“ на подпис. Не е възможно да се установи технически кога са положени подписите в предварителния договор/дали през 2017 г. или през 2020 г./. Текстовете на трите листа са отпечатани на един и същ принтер при еднакви настройки и няма добавки в текста. Няма различия в типа и вида на хартията, от която са направени трите листа. Установеното от вещото лице не дава повод за категоричен отговор, но не изключва, че е възможно текстът на третия лист от предварителния договор да е нагласен спрямо двата подписа и отпечатан след тяхното/или поне на единия/ полагане. В публичното съдебно заседание на 3.09.2022 г. вещото лице категорично е заявило, че няма кражба на подпис. Експертизата е оспорена от ответниците и съдът е допуснал тройна графологична експертиза, която не е изготвена заради отказ на ответниците от това доказателствено искане.

Софийският градски съд е приел, че положеният под предварителния договор подпис за продавач е на наследодателя на ответниците, поради което този договор е автентичен и ответниците не са доказали своето оспорване на документа. Ето защо е обявил предварителния договор за окончателен. Във въззивната си жалба, освен другите аргументи, Д. К. Н., З. Г.-Н. и С. К. Н., са възразили, че предварителният договор е нищожен на основание чл.26 от ЗЗД, тъй като е привиден, заобикаля закона и нарушава добрите нрави. Въззивният съд, съобразявайки ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че твърдените основания за нищожност не могат да се констатират пряко от договора и от събраните по делото доказателства, поради което тези възражения са неоснователни. Счел е, че приетата по делото графична експертиза е пълна, ясна и обоснована и изключва кражбата на подпис, в какъвто смисъл е и изявлението на вещото лице в открито съдебно заседание. Посочил е, че разпоредбата на чл.180 от ГПК не поставя изискване за подписване на всяка една от страниците, когато текстът на частния документ е разположен на повече от една страница, за да се счита за валидно удостоверено авторството на волеизявлението. Според въззивния съд е неоснователно и възражението, че нарушението на Закона за ограничаване на плащанията в брой нито опровергава извършеното удостоверяване за получаване на сумите по договора, нито се отразява на действителността и действието на предварителния договор. По тези съображения е потвърдил първоинстанционното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен.

От така изложените мотиви на въззивния съд не се констатира твърдяната от касатора Д. Н. очевидна неправилност като квалифициран порок на обжалваното решение. Очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо от съдържанието на решението тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Такъв недостатък на решението в случая не се установява, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване на това основание. Освен това е видно, че въззивният съд се е произнесъл точно по предмета на спора, а не извън него, както се твърди във втория въпрос на касатора Д. Н., поради което по този въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване. Макар и лаконично, по третия въпрос на касатора Н. въззивният съд е дал разрешение, което съответства на ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК. Според указанията на тълкувателното решение съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая нито от самата сделка, нито от събраните по делото доказателства може да се направи извод за наличие на основания за нищожност. Фактите по делото са, че прехвърлителят е страдал от онкологично заболяване, ищцата се е грижила за него в продължителен период от време, а ответниците са живеели постоянно в чужбина и от тези обстоятелства не може да се достигне до извода, че сделката е сключена в нарушение на добрите нрави.

Първият въпрос на касатора Д. Н. и първите четири въпроса на другите касатори се отнасят до изводите на въззивния съд относно твърдяната от тях неистинност на предварителния договор и са от значение за изхода на спора. Разрешенията на въззивния съд по тези въпроси обаче съответстват на практиката на ВКС, а твърденията на касаторите, които се съдържат във формулировките на въпросите, са неверни и неточни. Вещото лице, изготвило графичната експертиза, категорично е заключило, че подписът под предварителния договор е на наследодателя на касаторите и противно на техните твърдения не е прието за установено, че изследваният подпис е положен на празен лист/втори въпрос на касаторите/. Напротив, в публичното съдебно заседание на 3.09.2022 г. вещото лице категорично е заявило, че няма „кражба“ на подпис. Заключението на вещото лице е съвкупност от представения преди заседанието писмен текст и устното изложение в публичното съдебно заседание, дължимо съгласно чл.220, ал.2, изречение първо от ГПК. В случая с изявлението на вещото лице в публичното съдебно заседание, че няма кражба на подпис, е коригирано и по този начин е отречено записаното в писмения текст предположение за възможна манипулация. При това положение, отказвайки се от допуснатата по тяхно искане тройна графична експертиза, касаторите не са доказали оспорването на заключението на вещото лице/чл.200, ал.3 от ГПК/ и не са установили твърденията си за някакъв вид техническа подправка на подписа на техния наследодател под документа/използване на празен лист, механично възпроизвеждане на подписа от друг документ и други подобни/. Искането за изслушване на повторна експертиза пред въззивния съд не е обосновано с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, поради което вече е било преклудирано, както е прието в определение №1756 от 10.7.2023 г. на Софийския апелативен съд. Ето защо въззивният съд е приел, че предварителният договор е автентичен и го е обявил за окончателен. Този извод на съда е в съзвучие с практиката на ВКС, съдържаща се в определения № 918/27.6.2012 г. по гр.д. № 410/2012 г. на III ГО, № 60874/09.12.2021 г. по гр.д. № 2762/2021 г. на III ГО, № 13/04.01.2016 г. по гр.д. № 4612/2015 г. на III ГО, решение № 29/23.07.2019 г. по т.д. № 1212/2018 г. на I ТО на ВКС и много други. Отговорът на четвъртия въпрос на касаторите З. Г.-Н., Н. К. Н.-К. и С. К. Н., даден от въззивния съд е в смисъл, че не е задължително подписът да се полага на всяка страница на единния документ, когато той се състои от повече от една страница. Това, че се касае за единен документ е видно от графичната експертиза, която е установила, че текстовете на трите листа са отпечатани на един и същ принтер при еднакви настройки и няма добавки в текста, поради което разрешението на въззивния съд съответства на практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 936/17.07.2014 г. по гр.д. № 7760/2013 г. на IV ГО. Разрешението на петия въпрос на касаторите З. Г.-Н., Н. К. Н.-К. и С. К. Н. е, че нарушението на Закона за ограничаване на плащанията в брой нито опровергава извършеното удостоверяване за получаване на сумите по договора, нито се отразява на действителността и действието на предварителния договор. Това разрешение отговаря на практиката на ВКС в множество съдебни актове, сред които са определение № 120/06.03.2017 г. по ч.т.д. № 1709/2016 г. на II ТО, № 5553/02.12.2024 г. по гр.д. № 1502/2024 г. на III ГО и др.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора Д. К. Н. дължи на С. Н. М. 3850 лв., а З. Г.-Н., Н. К. Н.-К. и С. К. Н. и дължат 9850 лв. разноски за касационното производство.

По частната жалба на З. Г.-Н., Н. К. Н.-К. и С. К. Н. против определение № 1414 от 7.06.2024 г. по същото дело на Софийския апелативен съд.

С решението си Софийският апелативен съд е осъдил ответниците да заплатят на ищцата 12 708,26 лв. разноски за един адвокат, сторени пред въззивната инстанция, а с обжалваното определение е отказал да измени решението в тази част. Оплакванията на частните жалбоподатели са, че въззивният съд, разглеждайки възражението им за прекомерност на адвокатското възнаграждение, го е определил съобразно Наредба № 1/2024 г., която не следва да се прилага заради решението на Съда на ЕС от 25.1.2024 г. по дело С-458/2022 г. и практиката на ВКС в тази връзка. Настоящият състав констатира, че пълномощникът на ищцата е осигурил нейната защита по множеството възражения на ответниците относно автентичността на подписа на техния наследодател и възможната подправка на този подпис. Освен това се е наложило да формулира аргументи против доводите на ответниците за нищожност на договора, въведени за пръв път във въззивната инстанция. Следователно защитата на адвоката по предмета на делото се отличава с по-висока фактическа и правна сложност, която не позволява възнаграждението да бъде окачествено като прекомерно и да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Въведените в практиката на ВКС по приложението на тази норма критерии за пропорционалност и съразмерност на адвокатското възнаграждение по отношение на предмета на спора са достатъчни да обосноват присъдения размер, без посочените в Наредба № 1/2004 г. размери да са обвързващи за съда. Ето защо частната жалба е неоснователна и определението на въззивния съд трябва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение