Определение № 1597 от 12.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 853/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 27.10.2022г. по гр.д.№1711/2022г. на ОС Пловдив, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.124 ГПК. Жалбоподателите Д. Я. Б., К. М. Б. и Я. М. Б., чрез процесуалния се представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които за от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Молят да се допусне касационно обжалване. Ответникът- „ Електроразпределение юг” ЕАД, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното: Въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Д. Я. Б., К. М. Б. и Я. М. Б./ като наследници на М. К. Б. починал входа на производството - на 07.02.2021 г./, установителен иск, че не дължат на “Електроразпределение ЮГ” сумата в общ размер на 14 277,22 лева, представляваща сума, начислена по едностранна корекция на сметка за електрическа енергия за периода от 20.05.2020 г. до 16.11.2020 г., за която сума е издадена фактура No [ЕГН] от 21.01.2021г. за обект, находящ се вгр. Пловдив. Установено е, че на 16.11.2020г. служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, са извършили техническа проверка в обект, представляващ къща, с адрес: [населено място], като при проверката еконстатирано, че към захранващ автоматичен прекъсвач А1 са прикачени трипроводника със сечение 10 кв.мм, без да се измерва изразходената електрическа енергия. След проверката, електрическото табло е пломбирано. Констатирано е, че е съставен констативен протокол No 616065 от същата дата за извършенатапроверка. От прието по делото заключение на СТЕ /л.49-52/ е установено, че консумираната електроенергия по допълнително, директно присъединени към захранващата мрежа три броя проводника към консуматора, водят до неотчитането й, но не влияят на изправността на средствата за търговск оизмерване, както и че методиката за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия, заложена в чл.51, ал.1 ПИКЕЕ е приложена правилно. Съдът е приел, че не е налице противоречие между чл.56 от ПИКЕЕ и чл.98а и чл.104а от ЗЕ, като се е позовал и на на трайна практика на ВКС – решение No115/17.06.2022г. по гр.д. No3817/2021г. на ВКС, ІV г.о., решение No61/02.06.2022г. по гр.д. No1898/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., решение No85/27.06.2022г. по гр.д. No2528/2021г. на ВКС, ІV г.о. Съдът е счел, че по силата на чл.86 ал.3 т.2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа, включва исъбирането на всички вземания свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл.50-56 ПИКЕЕ и крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т.41б, б.а от ДР ЗЕ. Прието е, че фактът на неправомерната промяна насхемата за свързване на потребителя към мрежата на „Електроразпределение юг“ ЕАД е безспорно доказан и последният е ползвалел на ектрическа енергия, която не е измервана и не е заплатена. Съдът е счел, че цената на използуваната и незаплатена енергия е определена по предвидения ред в чл.51, ал.1 във вр. с чл.56, ал.3 ПИКЕЕ, като е правилно изчислена, видно от приетата СТЕ пред първата инстанция /л.50-52/. При тези факти съдът е приел, че предявения отрицателен установителен иск а е неоснователен. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуални си представител поддържат, че решението е очевидно неправилно, както и че в същото са разрешение правни въпроси от значени за спора:длъжен ли е съда да обсъди всички доказателства и да вземе отношение по всички доводи и възражения на страните, допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна проверка на доказателствата по делото, длъжен ли е съдът да изложи мотиви, длъжен ли е съдът при противоречиви и непълни заключения по делото да назначи служебно нова експертиза, представлява ли допълнително начислена сума за изминал период осъществяване и ангажиране безвиновната отговорност спряпмо потребителя и допустимо ли е обосноваването и с ПИКЕЕ. Поддържа основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените от жалбоподателявъпроси и на сочените основание. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана включително и в актове по чл. 290 ГПК, съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка. Посочва се, че вмотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои от тях приема за установени и въз основа на кои доказателства, кои факти намира за недоказани. Приема се, че като доказателствено средство, съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства; съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори когато то не е оспорено от страните, а следва да го прецени не само с оглед неговата яснота и обоснованост, но и съобразно всички доказателства по делото (чл. 202 ГПК).В настоящия случай е налице противоречие между така формираната практика на ВКС и начина, по който е процедирал въззивният съд, тъй като по делото относно основния спорен въпрос дали има доставена и незаплатена от ищицте електрическа енергия съдът е обсъдил всички доказателства по делото, а не е обосновализвода си само на заключението на съдебно-техническата експертиза. Съгласно чл. 157, ал.3 ГПК/ отм./, сега чл. 202 ГПК, съдът обсъжда заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. В случая въззивният съд е възприел крайния извод на експертизата, без да обсъди заключението и е преценил доколко същото се явява обективно и обосновано предвид останалите доказателства по делото. Съдът е съобразил и практиката според която след влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ са приети ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 година. В същата се приема, че в тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя, като в случаите когато тези правила не уреждат конкретните отношения то приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД. Посочва се, че разпоредбите на чл.50 - 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъотвествия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. Приема се, че по силата на разпоредбата на чл.86, ал.3, т.2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл.50-56 ПИКЕ, поради което крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при усл|ията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т.41б, б.а ДР ЗЕ. При съобразяване с тази практика съдат е достигналдо извод за неоснователност на предявени иск. Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и поради очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. На основание чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответника сумата 150 лева разноски за юрисконсултско възнаграждание за производството пред ВКС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,