Решение № 8048 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1117/2019 г.
ВАСVIII отделение29.05.2019 г.докладчик Красимира Желева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2435 от 13.12.2018 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 2424/2017 г. ОСЪЖДА ЕТ "И. –В. И.", ЕИК *********, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- В. юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 901, 63 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8048 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1117/2019 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "И. -В. И.", чрез адв. Младенов против решение № 2435 от 13.12.2018 г. на Административен съд-В. по адм. д. № 2424/17 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу РА № Р-03001916008927-091 от 17.05.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 248 от 01.08.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В.. Оспорва се решението, в частта на установени задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС, както следва: по ЗДДС за периоди м. 01-12. 2014 г. и по ЗДДФЛ за 2014 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени РА. Ответникът-директора на Д "ОДОП"-В., не се явява, не се представлява. Постъпила е писмена молба от проц. представител. Изразява становище по съществото на спора. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на приходния орган да приеме, че са налице хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 от ДОПК. Налице са данни за укрити приходи. Съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Правилни са изложените мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, отговаря на изискванията на чл. 113 от ДОПК, в писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Изложени са фактите, въз основа на които са изградени изводи за наличие на условия за провеждане на ревизията по особения ред - не осчетоводяване на фактури издадени от доставчици подробно отразени в РА и РД. Установено е, че тези фактури не са отразени в счетоводството на ревизираното лице, като фактури включени в дневника за покупки на ревизираното лице. За същите фактури не се спори, че са включени в дневниците за продажби и СД на доставчиците. Безспорно от заключението на съдебно графологичната експертиза се установява, че фактурите издадени от посочения доставчик съдържат подписи на РЛ - В. И. и неговата съпруга. Във връзка с изложеното правилни са изводите на органите по приходите за неотчетени продажби на доставени стоки в счетоводството на ревизираното лице. С. не са заприходени, съответно не са изписани при продажбата им. Това е довело до неначисляване на ДДС и неотчитане на приходи от продажби. През процесните периоди не са отразени излишъци или липси. Установено е, че реализирания приход е укрит, т. к. стоките са реализирани на вътрешния пазар. Така обосновано съдът е приел, че са налице елементите от разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които са послужили за определяне на данъчната основа на ревизираното лице. Направен е обоснован извод, че реализираните продажби от доставчици "Табако Трейд Р."ООД, с предишно наименование, "Русе Табак Дистрибуция" ООД за периоди 2013 г. и 2014 г. не са отразени в счетоводството на ревизираното лице. Установен е механизма на доставяне на стоките, представени са пътни книжки на товарни автомобили, справка на издадени фактури на ЕТ, хронологичен регистър на счетоводните операции по сметка 411/1"Клиенти", с/ка 501 Каса, 702/1"Приходи от продажби" и 453/2"Начислен ДДС върху продажбите". От писмените обяснения на управителя на "Табако Трейд Р." ООД, с предишно наименование "Р. табак дистрибуция" ООД се установява, че стоките са доставяни след подаване на заявки от страна на клиента, като търговецът е посещаван на място от служители на дружеството, след което са издавани фактури и към фактурите е издаван касов бон от мобилен касов апарат. Безспорно по делото е установено, че търговецът е достигнал облагаем оборот по ЗДДС към 31.12.2013 г. в размер на 68 579, 79 лв., т. е до 14.01.2014 г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, както и че за 2014 г., доходът на ЕТ подлежи на облагане по общия ред на ЗДДФЛ. Непосредствена последица от неотчитането на приходи от продажба на стоки е неначисляване и невнасяне на ДДС и намаляване на счетоводния финансов резултат. Правилно е прието и наличие на задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ, ведно със законна лихва за забава. Предвид изложеното правилни са изводите на съда, че от стран на търговецът не са осчетоводени спорните фактури издадени от "Р. табак дистрибуция" ООД, като същите са продадени от търговецът към 31.12.2013 г. В резултат на това правилен е извода на съда, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, респективно правилни са изводите за дължим ДДС и ЗДДФЛ. Предвид това следва да бъде прието, че решението на административния съд се явява правилно и законосъобразно, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 901, 63 лв. на основание чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,