Определение № 113 от 07.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1308/2016 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 224 от 07.01.2016 г., подадена от Д. И. А., чрез адвокат Ж. Й. от АК Б. за отмяна на влязло в сила определение № VІ-104/03.11.2015 г. по ч.гр.д. № 1313/2015 г. на Окръжен съд Бургас, с което не се приема възражението на молителя срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на [фирма], по реда на чл.423 ГПК. Изложени са твърдения, че молителката не е била уведомена за издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което се иска отмяна на определението на съда на основание чл. 303, ал. 1 т.1 и т. 5 ГПК и връщане на делото на окръжния съд, за да се възстанови висящността на спора по реда на чл.423 ГПК. От [фирма] не е подаден писмен отговор. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена от легитимирана страна, но е процесуално недопустима поради следните съображения: Длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, в издадената срещу него заповед за изпълнение, може да подаде възражение до въззивния съд при наличие на предвидените в разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК предпоставки. Молителката твърди, че изобщо не е могла да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, с оглед на което е подала възражение по реда на чл.423 ГПК, което не е прието от съда. Предмет на проверката в това производство е дали заповедта за изпълнение е влязла в сила, а не дали заявеното вземане е дължимо. Ако съдът приеме възражението, изпълнението на издадената заповед по чл.410 ГПК се спира - чл.423, ал.3, изр.2 ГПК, а когато установи, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 ГПК - не приема възражението. Определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се изчерпва този процесуален ред на защита срещу заповедта за изпълнение. Производството по Глава ХХІV ГПК - „Отмяна на влезли в сила решения” е за защита срещу неправилни съдебни актове, с които правният спор е разрешен по същество със сила на пресъдено нещо. Определението на въззивния съд по чл.423 ГПК не разрешава спора за съществуване на вземането, а единствено дали длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането като възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Следователно, определението на въззивния съд, постановено по чл.423 ГПК не попада в обхвата на чл.303, ал.1 ГПК и не подлежи и на отмяна. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение