Определение № 60157 от 14.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2594/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от И. С. И., с която е поискано да бъде изменено в частта му за разноските решение № 42/10.06.2021г., постановено по настоящето дело. Поддържа се, че разноски за осъществявана безплатна адвокатска защита не се дължат, тъй като не са били налице предпоставките за оказване на такава, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е неправилно определен. В срок е постъпил отговор от С. В. С., чрез пълномощника му адв. И. К., с който молбата е оспорена. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от легитимирано лице в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. Производството по делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от И. С. И. против решение № 544/ 05.05.2020г., постановено по гр. д. № 1094 /2019 г. на Окръжен съд – Варна С определение № 478/11.12.2020г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в едната му част, а в останалата му обжалвана част решението е допуснато до касационно обжалване. С решение № 42/10.06.2021г., постановено по настоящето дело, И. С. И. е осъдена да заплати на адв. И. К. /процесуален представител на С. В. С./ сумата от 1 028,80 лв. - адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл.38 ЗА. Размерът на възнаграждението е определен съобразно цената на исковете, за които въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Неоснователен е доводът в молбата по чл. 248 ГПК, че разноски за осъществяваната безплатна адвокатска защита не се дължат, тъй като ответникът С. В. С. не е материално затруднен и е бил в състояние да заплати възнаграждение на упълномощения от него адвокат. Разноските по делото, сред които е и адвокатското възнаграждение, се присъждат с оглед изхода на спора. В случаите на оказана безплатна адвокатска помощ, съдът трябва да прецени и наличието на още една допълнителна предпоставка за присъждане на адвокатско възнаграждение и това е наличието на договор, с който е уговорено осъществяване на процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА. Изпълнени ли са тези условия, то на основание чл. 38, ал.2 ЗА, съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение. В чл. 38, ал.2 не са предвидени други обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при присъждане на възнаграждението и съответно съдът не дължи произнасяне по наличието на предпоставките на чл. 38, ал.1 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие,видно от който е уговорено, че правната помощ ще се осъществява безплатно поради това, че С. С. е материално затруднен. Следователно, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, на осъществилия безплатна адвокатска помощ адв. К. следва да се присъди възнаграждение в размер не по- нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая размерът на адвокатското възнаграждение, определен по реда на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се равнява на 843,73 лв., предвид на което и решението, с което е присъдено адвокатско възнаграждение от 1028,80 лв. следва да се измени в частта му за разноските и в полза на адв. К., който е упълномощен за производството пред касационната инстанция, се присъди адвокатско възнаграждение от 843,73 лв. Неоснователно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. К. за производството по чл. 248 ГПК. Касае се за производство което няма самостоятелен характер и в него разноски не се присъждат. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение