Определение № 129 от 11.03.2024 г. на ВКС по н. д. № 203/2024 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК и е образувано по искане за промяна на подсъдността по н. о. х. д. № 4878/2023 год. на Районен съд – Бургас. Постъпило е писмено становище от Върховна касационна прокуратура, съгласно което са налице предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на подсъдността. Върховният касационен съд като се запозна с материалите по делото, намери следното: Н. о. х. д. № 4878/2023 год. е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас против Д. Т. Д. за две престъпления по чл. 286 ал. 1 от НК. Всички съдии от Бургаския районен съд са се отвели по съображения, че пострадалият от едно от инкриминираните деяния е съдията от същия съд А. В.. Налице е невъзможност за сформиране на съдебен състав, което налага подсъдността да бъде променена и делото да бъде изпратено за разглеждане на друг равен по степен съд. С оглед заеманата от пострадалия В. длъжност и за да бъде осигурено приключването му в разумен срок, същото следва да бъде разгледано от съд извън района на Окръжен съд – Бургас, а именно Районен съд – Ямбол, който като областен център предполага по-лесна достъпност и се намира в най-голяма близост до местоживеенето на подсъдимия, защитника му и другите участници в наказателния процес. За пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед императивната разпоредба на чл. 43, т. 2 от НПК поначало не е било необходимо съдиите от Бургаския районен съд да депозират отводи по делото. Същото е следвало да бъде изпратено на касационната инстанция поради това, че пострадалият е съдия от същия съд. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение