Определение № 194 от 15.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 284/2021 г.

С определение № 94 от 11.02.2021 г. на основание чл.282 ал.2 т.1 ГПК съдът е спрял изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 124/15.01.2021 г. по в.гр.д. № 460/2020 г. по описа на Бургаския апелативен съд, по искане на ответника ЗАД АРМЕЕЦ АД. Постъпила е молба от Р. И. Д. – насрещна страна по спора, чрез процесуален пълномощник, с искане съдът сам да отмени горното определение, поради направена погрешна преценка, че ответникът е подал редовна касационна жалба, като предпоставка за уважаване на искането му за спиране на изпълнението. В подкрепа на горното представя копие от разпореждане на администриращия съд от 16.02.2021 г. за оставяне на производството по касационната жалба без движение. Сочи също, че съдът неправилно е приел в определението, че законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди се дължи от датата на увреждането, а не от по-късни дати – съответни на извършените плащания по фактури, както е посочено в диспозитива на потвърденото първоинстанционно решение. ЗАД АРМЕЕЦ АД, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането. За да се произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Доколкото определението по чл.282 ал.2 ГПК не подлежи на обжалване, т.к. не прегражда производството по делото /вж. ТР № 2/2012 г. от 24.10.2012 г. на ОСГТК на ВКС/, то същото може да бъде изменяно или отменяно от постановилия го съдебен състав, при наличие на предпоставките на чл.253 ГПК. В настоящия случай не са налице основания за това, по следните съображения: Съдът, който се произнася по искане по чл.282 ал.2 ГПК суверенно преценява допустимостта и редовността на касационната жалба като част от условията за неговото уважаване. От данните по делото е установено, че касационната жалба е подадена от процесуален пълномощник – ю.к. И. Х. Й., както и че е внесена изискуемата се държавна такса в размер на 30 лв. за допускане на касационното обжалване. От приложеното разпореждане на администриращия съд, постановено след акта по чл.282 ал.2 ГПК, е видно, че той е счел касационната жалба за нередовна и е дал указания за представяне в съответния срок на удостоверение за юридическа правоспособност на юрисконсулта, както и на заверено за вярност копие от представената вносна бележка за внесената държавна такса /такова обаче вече е било приложено по ч.т.д.№ 284/2021 г./. С второ разпореждане от 17.03.2021 г. съдът е изискал от ЗАД АРМЕЕЦ АД представянето на нарочно пълномощно за ю.к. И. Й. за процесуално представителство пред ВКС. Настоящият съдебен състав на ВКС не е обвързан от становището на апелативния съд и поддържа преценката си за редовност на депозираната касационна жалба, вкл. с оглед текста на чл.284 ал.2 ГПК, като се има предвид, че юрисконсултът разполага със съответното пълномощно, важимо за всички инстанции, представено в първоинстанционното производство. Без значение за резултата по делото е дали съдът погрешно е посочил в мотивите на определението момента, от който насетне текат законните лихви върху обезщетението за имуществени вреди, доколкото поначало законната лихва не се обхваща от изискуемото надлежно обезпечение по чл.282 ал.2 т.1 ГПК. По изложените съображения, молбата за отмяна на допуснатото спиране на изпълнението на въззивното решение по в.гр.д. № 460/2020 г. по описа на Бургаския апелативен съд се преценява като неоснователна /не са налице изменение на обстоятелствата, грешка или опущение, които да променят крайния извод в определение № 94 от 11.02.2021 г./, поради което следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение