Определение № 3071 от 09.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2105/2026 г.

Производството е образувано по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по частна жалба на Н. А. Н. срещу определение №158/19.03.2026г. по в.ч.гр.д.№ 80/26г. по описа на ОС Силистра, с което е потвърдено определение на РС Силистра за оставяне без разглеждане на молба на Н. по чл.207 ГПК за обезпечаване на доказателства. Жалбата съдържа оплаквания за неправилност на въззивното определение и недопустимост на потвърденото с него определение на РС Силистра. При служебна проверка настоящият състав констатира, че частната жалба е недопустима като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. С атакуваното определение е потвърден акт на първоинстанционния съд по молба на ищеца Н. по чл. 208 ГПК. Обжалваното въззивно определение не потвърждава преграждащо определение на първата инстанция, т. е. не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, а според практиката на ВКС то не попада и в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, т. е. не е определение, с което се дава разрешение по същество на друго самостоятелно производство или да се прегражда неговото развитие. Приема се, че производство по обезпечаване на доказателства има несамостоятелен и привременен характер, поради което постановените в него съдебни актове не дават разрешение по същество на друго производство, нито те биха могли да имат преграждащ за развитието на самото исково производство ефект. Аргумент за това се извежда и от задължителната практика на ВКС - ТР № 5/2015 на ОСГТК на ВКС, което не включва определението, с което съдът се произнася по молба по чл. 208, ал. 1 ГПК, в категорията определения по чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, които подлежат на частно касационно обжалване. В този смисъл са определение № 200 от 20.05.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 598/2020 г., II т. о., определение № 164 от 28.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 126/2012 г., IV г. о., определение № 94 от 5.02.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 833/2012 г., II т. о., определение № 164/28.02.2012 г. по ч. гр. д. № 126/2012 г. на ВКС, IV-то г. о., определение № 349 от 10.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1991/2013 г., II т. о., определение № 592 от 23.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2203/2015 г., IV г. о. По изложените съображения частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Така мотивиран, настоящият състав