Определение № 50294 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2727/2022 г.

Производство по чл.250 ГПК. С молба вх.№ 507809/28.09.2022 г., А. Л. М. е поискал да бъде допълнено определение № 332 от 23.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 2727/2022 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, поради това, че няма произнасяне по всичките му искания в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира че молбата за допълване на А. Л. М. е подадена в срок, но следва да бъде оставена без уважение поради следното: Страна по делото може да поиска допълването на съдебен акт по реда на чл.250, ал.1 ГПК, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В случая е подадена частна жалба по делото, с която се оспорва отказ на Софийския апелативен съд да освободи страната от задължението й да внесе дължимата държавна такса от 15 лева. В съдебната практика на ВКС е изяснено, че допълване на решението или определението е допустимо само когато с оглед на отразеното в диспозитива, а не в мотивите на съдебния акт, съдът не се е произнесъл по целия заявен предмет на спора, тъй като последните, макар и обективирани в един писмен документ със самото решение/определение, не подлежат на поправка или допълване по реда на чл.247 и чл.250 ГПК. Липсата на мотиви и пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет. В същия смисъл са решение № 95/11.04.2011 г. по гр.д.№ 1625/2009 г., I г.о., решение № 60/09.03.2018 г. по гр.д.№ 113/2017 г., I г.о., решение № 137/29.05.2013 г. по гр.д.№ 197/2012 г., IV г.о., решение № 263/12.07.2012 г. по гр.д.№ 359/2011 год., I г.о. и др. С определение № 332 от 23.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 2727/2022 г., настоящият състав на Върховния касационен съд е приел твърденията на А. Л. М., че не разполага с никакви средства и доходи за недоказани, поради липсата на подадена от него декларация /приложената по делото не съдържа изискуемите в чл.83, ал.2 ГПК данни за имущественото му и здравословно състояние/, т.е. съдът се е произнесъл изцяло по предмета на частната жалба. Съображенията на жалбоподателя в тази връзка, за предмета на доказване в охранително производство и служебните задължения на въззивния и касационния съд, при липсата на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, са изцяло несъстоятелни и не могат да бъдат основание за допълване на съдебния акт по реда на чл.250 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение