Определение № 4034 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3750/2025 г.

Образувано е по частна жалба на „Енигма фойерверк“ ЕООД, гр. София против определение № 6163/21.02.2025 г. по адм. дело № 1127/2025 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба – Столичен общински съвет, гр. София, чрез юрисконсулт С. Якуб изразява становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 6163/21.02.2025 г. по адм. дело № 1127/2025 г. Административен съд София – град е оставил без разглеждане жалбата на „Енигма фойерверк“ ЕООД, гр. София срещу чл.16 и чл.17 от Наредбата за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общинските имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищните сгради на територията на Столична община (Наредбата), приета с Решение № 320 на Столичния общински съвет, по протокол № 77 от заседание, проведено на 25.05.2023 г. и е прекратил производството по делото. Приел е, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на нормативния административен акт в тази му част, основание за недопустимост по смисъла на чл. 159, т.4 АПК вр. с чл. 196 АПК. Определението е правилно. Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения (чл.186, ал.1 АПК). Оспорените разпоредби са свързани с ограничаване на възможността за използване на пиротехнически изделия и фойерверки от категория F2 и F3 на територията на Столична община без изрично разрешение. Жалбоподателят обосновава правния си интерес от оспорване на текстовете на Наредбата, като твърди, че осъществява дейност, свързана с търговия и внос на пиротехнически изделия. Предметът, който е заявил в Търговския регистър при Агенцията по вписванията е изработване и монтаж на газови инсталации за битови и промишлени нужди, сервиз и поддръжка на газови инсталации, вътрешна и външна търговия, производство на промишлени и селскостопански стоки, транспорт, ресторантьорство, хотелиерство, строителство, търговско представителство и посредничество на местни и чуждестранни физически и юридически лица, както и всякаква друга дейност, незабранена със закон. Твърденията на дружеството жалбоподател, че оспорените разпоредби на Наредбата имат негативно въздействие в сферата на дейността му – ограничават търговията и затрудняват използване на пиротехнически изделия не могат да обосноват пряк и личен правен интерес от оспорването. Обосновано административният съд е приел, че разпоредби на чл.16 и чл.17 от Наредбата не се отнасят до експорт, импорт, трансфери и спедиции, не налагат ограничения във вноса, превоза, съхраняването на процесните пиротехнически изделия. Липсват рестрикции за параметрите на търговската дейност, местата за търговия, време за предлагане, позиции от асортимент и други. Липсва връзката на дейността на дружеството с уредбата, дадена с оспорените разпоредби. Отсъствието на правен интерес не може да бъде преодоляно с посочените в жалбата затруднения в използването на изделията и създаване на допълнителна административна тежест на целеното популяризиране на предлаганите от дружеството продукти, като необходими за участие в събития, които се състоят в употребата на фойерверки от сочената категория. Неточна е преценката на административния съд, че правният интерес е процесуална предпоставка по упражняване правото на съдебно оспорване. Тя е по възникване на това потестативно субективно право и по тази причина е несанируема, т.е. нейното отсъствие детерминира прекратяване на съдебното производство като недопустимо без да се изисква оставяне на жалбата без движение. Прекратявайки производството по делото, административният съд е постановил законосъобразен по своя резултат съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение