Решение № 357 от 3.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2009 г.

Решение № 357 от 3.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291, т. 3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Ф" АД гр. В. срещу решение № 139 от 10.02.2009 г. по гр. дело № 2692/2008 г. на Варненски окръжен съд в частта, с което е оставено в сила решение от 5.11.2008 г. по гр. д. № на Варненски районен съд и уволнението та Е. М. П. по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е отменено като незаконосъобразно и същият е възстановен на работа, а в частта по иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е присъдена сумата 4122,72 лева . В останалата част, с която е потвърдено отхвърляне на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ до пълния предявен размер, въззивното решение е влязло в сила . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Неправилно въззивният съд смесва работодателя с физическото лице, което действа от името на работодателя и в Кодекса на труда няма забрана за упълномощаване на трети лица да извършат действия, включително прекратяване на трудови правоотношения. Съображения са развити в жалбата. Ответникът Е. М. П. от гр. В. чрез пълномощник адв. Т, оспорва съображенията на касатора и наличието на отменителни основания, чрез процесуалния си представител, представена е писмена защита и се претендират разноски . С определение № 1218 от 7.10.2009 г. на ВКС, III г. о жалбата на "Ф" АД е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса за приложното поле на чл. 61, ал. 1 от КТ във връзка с изведения в изложението въпрос на трудовото право, свързан с допустимостта за делегиране на работодателска правоспособност на лица извън кръга представляващи дружеството лице 235 от ТЗ, когато същите представляват по силата на вътрешен регламент и изрично овластяване от органите на управление на търговското дружество да прекратяват трудови правоотношения, извън случаите на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 от КТ . Върховен касационен съд е приел въпрос, по тълкувателен път принципно следва да бъде изведена или отречена възможността за тази делегация . Обстоятелствата, въз основа на които следва да бъде тълкуван и приложен закона при основанията на чл. 291, т. 3 от ГПК, са следните: В обжалваното решение Окръжен съд гр. В. е разгледал случай на прекратяване на трудово правоотношение с работник на "Ф" АД при основанието на чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. второ от КТ, като заповедта е била издадена от временно назначения на длъжността "директор" на Летище Варна - лице извън кръга представляващи дружеството по закон, но изрично овластено да извърши това действие по пълномощие от работодателя, дадено изрично и съгласно устава на дружеството от представителните му органи, без издалият заповедта да е прокурист . Като при горните обстоятелства е отменил заповедта за уволнение като незаконосъобразна, с оглед качеството на нейния издател, въззивният съд е мотивирал решението с принципната недопустимост работодателската правоспособност да бъде делегирана чрез упълномощаване извън случаите, в които законът изрично допуска това. Даденото от въззивния съд тълкуване на чл. 61, ал. 1 и чл. 192 ал. 1 КТ е съответно на закона. Ограниченото приложно поле на упълномощаването при упражняване правата на работодателя спрямо наети от него работници и служители, следва както от специфичния, индивидуален характер на трудовия договор като правна връзка, така и от уредбата на основанията за нейното прекратяване . Щом в Кодекса на труда нормативно са изведени условия за формиране волеизявлението на работодателя и това е въпрос на законосъобразност по прилагането на всяко едно конкретно предвидено прекратително основание, засягащо трудово-правната връзка, то работодателят не може да се позовава на общите гражданскоправни норми и принципи във връзка с упълномощаването, т. е че има правомощие да делегира правата си тогава, когато прецени, с оглед липса на изрична гражданскоправна забрана по отношение на кръга лица при овластяването . Ето защо касационната жалба на "Ф" АД е неоснователна в своя единствен довод. За да отмени като незаконосъобразно уволнението по заповед № 44 от 7.04.2008 г. на директора на Летище Варна поради това, че същата е издадена от лице без надлежни пълномощия да прекратява трудови договори от името на работодателя, въпреки наличието на персонално и изрично овластяване на нейния физически издател от страна на орган, представляващ този работодател, решаващият съд не е извел ограничение, което законът не предвижда . На изложените в касационната жалба аргументи в подкрепа на поддържаната от касатора теза, въззивният съд е отговорил в мотивите на решението си. Същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила . Следва да се присъдят разноски за ответната страна в настоящето производство, установени в размер на 200 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.