Определение № 1527 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 912/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от М. Г. Д. от гр. Добрич, чрез представител по пълномощие – адв. А. Ангелов от Адвокатска колегия – Добрич против Определение № 28 от 08.01.2025 год., постановено по административно дело № 179/2024 год. по описа на Административен съд – Добрич. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно и незаконосъобразно, доколкото със същото се прегражда по-нататъшното развитие на производството. Развити са и доводи, съгласно които в разпоредбата на чл. 175, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е налице вътрешно противоречие, доколкото в изречение първо от тази разпоредба е указано, че обжалването се извършва по реда на АПК (което е двуинстанционно), а от друга страна, в изречение второ на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е указано, че решението на административния съд не подлежи на обжалване. Твърди се, че доколкото така цитираната разпоредба си противоречи, то както първоинстанционния съд, така и ВАС не следва да я прилагат. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и разглеждане на подадената касационна жалба. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът по частната жалба – началник сектор в РУ 01 – Добрич към ОДМВР – Добрич не изразява становище по оспорването. Настоящият касационен състав приема, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Добрич е образувано по повод жалба от М. Г. Д., чрез процесуалния си представител – адв. А. Ангелов против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1717-000044/15.02.2024 год., постановена от началник сектор в РУ 01 – Добрич към ОДМВР – Добрич, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП спрямо М. Г. Д. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца и е постановено отнемане на СУМПС № [номер]. С Решение № 2410/16.12.2024 год., постановено по адм. дело № 179/2024 год., съдебният състав на Административен съд – Добрич е отхвърлил жалбата на М. Г. Д. против оспорения административен акт. В решението изрично е посочено, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване. Независимо от изрично посочената необжалваемост на съдебното решение, М. Г. Д., чрез процесуалния си представител – адв. А. Ангелов е депозирал чрез Административен съд – Добрич до Върховен административен съд касационна жалба против Решение № 2410/16.12.2024 год. по адм. дело № 179/2024 год. по описа на Административен съд – Добрич. В касационната жалба са развити обстоятелствени доводи и аргументи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, като е формулирано искане за неговата отмяна и решаване на спора по същество с отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. По повод така депозираната касационна жалба и в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от АПК, първоинстанционният административен съд е извършил проверка на редовността на касационната жалба и след като е установил, че касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно оспорване съдебен акт, съдът е оставил без разглеждане същата. Недоволен от така постановеното определение, частният жалбоподател е оспорил същото, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. След анализ на горните факти и обстоятелства и като съобрази закона, настоящият касационен състав намира частната жалба за неоснователна. В чл. 172, ал. 5 от ЗДвП изрично е предвидено, че обжалването на заповедите по ал. 1 (между които и тази по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП) се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като решението на административния съд не подлежи на обжалване. От своя страна, разпоредбата на чл. 215, т. 4 от АПК указва, че жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Съобразявайки така цитираната правна регламентация, обоснован и законосъобразен се явява извода на първоинстанционния административен съд за недопустимост на касационното оспорване. Неоснователни се явяват доводите, обективирани в частната жалба, че производството е допустимо, тъй като разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е вътрешно противоречима, доколкото в първото изречение е предвидено, че актове от категорията на процесния подлежат на обжалване по реда на АПК (в който е регламентирано двуинстанционно съдебно производство), а във второто изречение на разпоредбата е указано, че решението на административния съд не подлежи на обжалване. Така заявеното възражение не намира опора в приложимата нормативна регламентация, доколкото в текста на чл. 131 от АПК изрично е указано, че съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго. Анализът на така цитираната правна разпоредба показва, че действително общото правило въвежда двуинстанционност на съдебните производства, но само в случаите, когато в кодекса или в друг закон е предвидено друго. В случая е налице изключението, регламентирано в чл. 131 от АПК, доколкото в изрична законова разпоредба – чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП е предвидено, че решението на административния съд не подлежи на оспорване, т.е. съдебното производство се развива на една инстанция. В съответствие с горните доводи следва да се посочи, че доколкото чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указва, че обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като решението на административния съд не подлежи на обжалване, то обоснован и съответен на нормативната регламентация е извода на първоинстанционния административен съд, че подадената касационна жалба против Решение № 2410/16.12.2024 год., постановено по административно дело № 179/2024 год. по описа на Административен съд – Добрич е недопустима, доколкото е насочена против неподлежащ на касационно оспорване съдебен акт, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 215, т. 4 от АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и не са налице основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение