Решение № 11771 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2161/2014 г.

Решение № 11771 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2161/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Любен Димитров Стоицов, действащ като ЕТ "Ади - Любен Стоицов", гр. Карлово, чрез процесуален пълномощник, против Решение № 119/15.01.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3466/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 161201919/04.07.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Кърджали, потвърден с решение № 1233/19.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на данъчно задълженото лице са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2 769,80 лв., ведно с лихва от 2 112,35 лв. и за 2006 г. в размер на 1 474,60 лв. и лихва за забава от 926,99 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е анализирал всички ангажирани доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което е достигнал до необоснования извод, че разходи, които са осъществени през 2003 и 2004 г. следва да се включат в паричните потоци за 2005 и 2006 г. Сочи, че не е обсъдено заключението на вещото лице по проведената в ревизионното производство експертиза за определяне на пазарната стойност на разходите за имота, в което се съдържат констатации, основани на предположения, но не и на представените актове и протоколи. Намира, че изводите на експерта по проведената СТЕ необосновано не са кредитирани от съда, в следствие на което са формирани незаконосъобразни заключения. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на РА № 161201919/04.07.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Кърджали, потвърден с решение № 1233/19.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на Любен Димитров Стоицов, действащ като ЕТ "Ади - Любен Стоицов", гр. Карлово са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2 769,80 лв., ведно с лихва от 2 112,35 лв. и за 2006 г. в размер на 1 474,60 лв. и лихва за забава от 926,99 лв. За да отхвърли предявената жалба срещу визирания РА, първоинстанционният съд е съобразил следното: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК след като е установено наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. То е подкрепено с приложените и приобщени по надлежния ред доказателства, събрани в ревизионното производство, приключило с издадения РА № 161105292/9.04.2012 г., с който са установени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за съпругата на Любен Стоицов. След извършена съпоставка на осъществените разходи и доказаните доходи на семейството за 2005 и 2006 г. ревизиращите са приели, че липса съответствие между тях, с оглед на което и след връчване на уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК са пристъпили към определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Анализирайки относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4, т. 7, т. 8, т. 14 и т. 16 от ДОПК и изготвяйки паричен поток за 2005 г. и за 2006 г. органите по приходите са констатирали, че през 2005 г. и 2006 г. семейството е изразходвало суми съответно в размер на 44 616,69 лв. и 32 743,80 лв. За същите периоди приходите с доказан произход са в размер съответно на 11 082,37 лв. и 11 091 лв., с оглед на което от разликите с неустановен произход, след съобразяване с данъчните основи по чл. 22 и чл. 25 от ЗОДФЛ (отм.) и на сумите за ЗОВ за самоосигуряващо се лице, са формирани данъчни основи за облагане за 2005 г. в размер на 13 791,16 лв. и за 2006 г. в размер на 8 794,35 лв., съответно дължими суми за довнасяне: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2 769,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 112,35 лв. и за 2006 г. в размер на 1 474,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 926,99 лв. В хода на съдебното производство е проведената съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е кредитирано от решаващия състав. Същият е преценил, че началното салдо за 2005 г. не следва да се увеличава със сумата от 77 000 лв., представляваща сбор от декларирани като получени от родителите на съпрузите суми, тъй като не са установени начинът на съхранението им и разполагаемостта им с тях. Приел е още, че ангажираните гласни доказателства и предварителен договор от 19.11.2003 г. не доказват твърдението на ревизираното лице, че част от стойността на закупеното право на строеж на апартамент в гр. Варна е извършено през 2003 г., респективно - че цената за него неправилно е включена в разходната част на паричния поток за 2005 г. След като е проследил вноските и тегленията по банковите сметки на съпрузите съдът е достигнал до заключението, че ревизиращите правилно са определили размерите на сумите с недоказан произход, възлизащи съответно на 32 546,09 лв. за 2005 г. и 18 932,70 лв. за 2006 г. В обобщение решаващият състав е приел, че презумптивната вярност на фактическите констатациите в РА не е опровергана и с него законосъобразно са определени размерите на данъчните основи и дължимия данък. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са аргументите на касатора, извлечени от мотивите и диспозитива на влязлото в сила Решение № 210/28.01.2013 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 2454/2012 г., с което частично е отменен издадения на съпругата му за същите данъчни периоди РА поради редукция на определените по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчни основи. Техният размер е коригиран с оглед изводите на вещото лице по проведената и кредитирана в тази й част ССЕ, която е установила размера на началните и крайните салда на банковите сметки на съпрузите към 2005 и 2006 г., като редуцираните средства са прибавени към приходната част на паричния поток. В случая, както в основното, така и в допълнителното заключението на вещото лице по приетата по адм. дело № 3466/2012 г. на Административен съд - Пловдив експертиза, тези релевантни обобщени стойности не са изследвани, в резултат на което те обосновано не са рефлектирали върху преценката на съда за размера на приходите за 2005 и 2006 г. По аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия при особени случаи, в тежест именно на жалбоподателя е да докаже твърденията си за по - висок размер на приходите през съответните данъчни периоди и след като той не е проявил необходимата процесуална активност чрез поставянето на изричен въпрос към вещото лице за конкретизиране на началните и крайни салда на банковите сметки, то законосъобразно след дадените указания по чл. 171, ал. 4 от АПК решаващият състав е приел неустановените факти за неосъществени. Касационната инстанция не споделя тезата на касатора досежно размера на началното салдо за 2005 г., аргументирана от твърдението за получени от родителите на съпрузите в предходни периоди суми от общо 77 000 лв. Както в хода на ревизионното, така и в рамките на съдебното производство недоказана е останала възможността на посочените лица да предоставят средства в такъв размер, с оглед на което първоинстанционният съд обосновано не е кредитирал представените разписки за предаването на сумите, както и заключението на вещото лице в тази му част. Неоснователно е и оплакването във връзка с назначената в ревизионното производство експертиза за установяване на пазарната стойност на разходите за изграждането на обект - апартамент № 18, находящ се на 6 и 7 етаж от жилищна сграда в гр. Варна, ул. "Брегалница" № 4, въведена в експлоатация на 29.06.2006 г. При наличието на доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и по аргумент от чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК, органите по приходите законосъобразно са определили чрез експертиза размерът на пазарната оценка на СМР по изграждането на имота и правилно са я съобразили като относимо за определянето на данъчната основа обстоятелство. В хода на съдебното производство така определеният размер на оценката не е опроверган чрез събирането на СОЕ, поради което и на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК съдът правилно е дал вяра на фактическите констатациите в РА, основани на заключението на експерта в ревизионното производство. Извод за обратното не следва от представения предварителен договор от 19.11.203 г. за покупка на правото на строеж и ангажираните доказателства за преведени на строителя през 2003 г. и 2004 г. суми в размер съответно на 9958.80 лв., 5000 евро и 4550 лв. по три фактури. Тези плащания са осъществени преди сключването на договора за суперфиция, обективиран в НА № 20/2005 г., в който изрично е уточнено, че към 19.01.2005 г. строителят е получил за правото на строеж сумата от 16954.62 лв., а дължимата останалата част е в размер на 9779.15 лв. Общата стойност на суперфицията възлиза на 26 733.77 лв., но при липсата на изрична уговорка между страните, включително и на разграничение каква част от заплатените преди 2005 г. суми са престирани за правото на строеж, каква за ид. части от земята и каква за СМР, законосъобразно е прието, че тези плащания не включват цената на СМР за изграждането на апартамента. Представените акт за приемане на конструкцията и протоколи от 2004 г. не доказват плащания за СМР през същата година, с оглед на което необсъждането им като доказателства от първоинстанционния съд не е рефлектирало върху обосноваността на формираните от него изводи. В тази връзка следва да се посочи, че при съставянето на паричния поток за 2005 г. органите по приходите не са включили престираната сума по фактурата за доплащане на правото на строеж в размер на 6683.44 лв., а само стойността на осъществените СМР, възлизащи на 3444.30 лв. съобразно пазарната им цена, определена от експерта. При липсата на други насрещни доказателства за извършени разходи от касатора и строителя за СМР за изграждане на обекта след транслиране на суперфицията, първоинстанционният съд правилно е приел, че презумптивната вярност на фактическите констатации в РА не е опровергана, респективно - че разходите за СМР, необходими за изграждането на обекта са осъществени през процесните данъчни периоди в установения обем. Достигайки до заключение за законосъобразност на оспорения РА и отхвърляйки жалбата срещу него, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение