Определение № 11825 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11274/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на И. Д. И. решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) по точка 6.2 и т.6.3.22 от протокол № 33 от заседанието на колегията, проведено на 15.10.2025 г. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав констатира въз основа на информацията в деловодната система на Върховния административен съд (ВАС), че по жалба на Р. Л. Д. срещу решение по точка 6.2 и т.6.3.22 от протокол № 33 от заседанието на колегията, проведено на 15.10.2025 г., е образувано административно дело № 11271/2025 г. по описа на ВАС. Двете висящи дела имат връзка помежду си - в тях участва един и същ ответник, а предметът на оспорване касае една и съща конкурсна процедура за повишаване в длъжност „следовател“ в Националната следствена служба. Поради това са налице предпоставките, предвидени в чл. 213 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, което налага съединяване на делата за разглеждане в общо производство и постановяване на общо решение по тях. Поради липсата на специално процесуално правило за това към кое от двете дела в подобна хипотеза следва да се извърши присъединяването, следва да се приложи правилото на чл. 126, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и по-късно образуваното дело да се прекрати и да бъде присъединено към по-рано образуваното за разглеждане на жалбите в общо производство, което да продължи под номера на по-ранното дело - в случая под № 11271/2025 г. По изложените съображения трябва да бъде постановено прекратяване на производството по настоящото дело. Поради това, че производството по жалбата продължава под номера на делото, към което се присъединява настоящото дело, то не е налице преграждане на по-нататъшното развитие на производството. Същевременно не е предвидена изрична възможност за обжалване на определението за присъединяване, и по аргумент за обратното от чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК, настоящото определение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Мотивиран така и на основание чл. 213 и чл. 126, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,