Определение № 68 от 10.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1101/2024 г.

за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЗД „Бул Инс““ АД срещу определение № 90/16.01.2024 г. по в. гр. д. № 2398/2023 г. на Апелативен съд София, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 1371/28.11.2023 г. по в. гр. д. № 2398/2023 г. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като въззивният съд не е уважил молбата му по чл. 248 ГПК и не е присъдил сторените във въззивното производство разноски, които представляват адвокатско възнаграждение. Моли определението да бъде отменено и да бъде уважена молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, като ищцата въззивник бъде осъдена да заплати на застрахователното дружество сума в размер на 10 440 лв. с включен ДДС. Ответникът по жалбата П. Б. не ангажира становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: С атакуваното определение е прието, че молбата на „ЗД „Бул Инс““ АД за изменение на постановеното от въззивния състав решение № 1371/28.11.2023 г. по в. гр. д. № 2398/2023 г. е неоснователна, поради което същата е оставена без уважение. В определението са изложени мотиви, че адвокат М. Г., в чиято полза е било изплатено възнаграждение от страна на застрахователното дружество, не е извършил реално процесуално представителство във въззивното производство, а такова е било осъществено от преупълномощения от него адвокат А. И.. След постановяване на определение № 3462/19.12.2024 г. по т. д. № 1102/2024 г. на ВКС, ТК, I т.о., с което касационната жалба на П. Б. срещу решение № 1371/28.11.2023 г. по в. гр. д. № 2398/2023 г. на Апелативен съд София не е селектирана за разглеждане по същество, то е налице интерес от поддържане на подадената от „ЗД „Бул Инс“ АД частна жалба срещу определение № 90/16.01.2024 г. по в. гр. д. № 2398/2023 г. на Апелативен съд София. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК, ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното определение на Апелативен съд София е неправилно. То е постановено при игнориране на обстоятелството, че адвокат А. И. черпи своята представителна власт от преупълномощителната едностранна сделка, извършена от адвокат М. Г. /л. 28 от делото на Окръжен съд Враца/, и даденото от „ЗД „Бул Инс“ АД съгласие за това /л. 27 от делото на Окръжен съд Враца/, както и игнориране на обстоятелството, че адвокат Г. е упълномощен да осъществява защита до приключване на спора между застрахователното дружество и П. Б.. Следователно преупълномощаването на адвокат И. е в обема на учредената на адвокат Г. представителна власт и при спазване на чл. 25, ал. 4 ЗАдв. Налице е осъществено представителство пред въззивния съд в полза на ответника въззиваем „ЗД „Бул Инс““ АД, който е заплатил адвокатско възнаграждение, респективно е извършил разход за защитата си. При изхода на спора този разход следва да бъде възложен на страната, която с поведението си е станала причина за неоснователното му повдигане пред въззивната инстанция. Искането за присъждане на разноски е заявено своевременно и се явява основателно. Съставът на Апелативен съд София е процедирал в отклонение на приетото в определение № 409/19.06.2019 г. по ч.т.д. № 1390/2019 г. на ВКС, II т.о.; определение № 130/15.03.2019 г. по ч.т.д. № 2623/2018 г. на ВКС, I т.о.; определение № 50023/11.05.2023 г. по ч.т.д. № 31/2022 г. на ВКС, II т.о.; определение № 131/31.03.2020 г. по ч.т.д. № 77/2020 г. на ВКС, I т.о. Следва да бъде разгледано противопоставеното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. То се явява основателно, предвид фактическата и правна сложност на спора, както и проведеното единствено заседание по делото, в което не са били събирани доказателства. Ето защо претендираното възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер от 1 000 лв. като съдът не е обвързан от минималните размери, регламентирани в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски в настоящото производство, но то не следва да бъде уважено поради естеството на процесуалния спор, с който е сезирана касационната инстанция /с несамостоятелен характер относно дължимост на разноски/. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС