Определение № 537 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 491/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 27.05.2011 г. по ч.гр.д. № 1420/2011, с което е потвърдено разпореждането от 22.10.2010 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 10/2010 за връщане на въззивната жалба. Недоволен от определението е жалбоподателят С. “Т. д. Р. т.”, С., представляван от адв. О. М. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси кои са лицата, които работят или сътрудничат на адвоката и за компетентността на връчителя да удостовери качеството на лицето, което се е съгласило да приеме съобщението със задължението да го предаде на адресата, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], С. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, а обжалваното определение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че връчителят е установил надлежно качеството на лицето С. Г., което се е представило за сътрудник на адв. М., както и съгласието му да приеме съобщението със задължението да го предаде на адресата и това официално удостоверяване не се опровергава нито от твърденията в частната жалба, че лицето не работи в кантората на адвоката-адресат, нито от представената последваща декларация от същото лице, че не работи в кантората, намирал се е случайно там, приел е съобщението, но е забравил да го предаде. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя крайното решение на съда и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Върховният касационен съд намира, че възможността за връчване на съобщения на друго лице не се ограничава до адвокатските сътрудници, вписани в съответния регистър, но се отнася за всички лица, за които от обстоятелството, че адвокатът-адресат ги е допуснал в кантората си в негово отсъствие, е видно, че работят за него или му сътрудничат. Тези лица може да са назначени по трудов договор с различни трудови функции: секретар, деловодител, куриер, чистач, пазач и др., но може също да са допуснати от адвоката да извършват каква и да било работа за него по писмен или устен граждански договор. Това може да са всякакви помощници, както и други адвокати, с които адвокатът-адресат си сътрудничи, независимо от това дали те ползват същата, или други адвокатски кантори. Връчителят е длъжностно лице, което в кръга на функциите си официално удостоверява начина и датата на връчването, както и всички обстоятелства във връзка с връчването. По-специално в негова компетентност е да удостовери при какви обстоятелства е намерено другото лице, как то се е представило пред връчителя, съгласило ли се е да приеме съобщението и поело ли е задължението да го предаде. Последните две обстоятелства се удостоверяват и с подписа на другото лице. Като е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение