Определение № 271 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1983/2014 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Д. Т. П. от [населено място], Пловдивска област, чрез процесуалния представител адвокат И. против определение от 10.02.2014г. по в.гр.д.№ 3742 по описа за 2013г.на Пловдивски окръжен съд, с което е прекратено въззивното производство, а подадената жалба върната като недопустима. Счита постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а делото върнато с указания за разглеждане. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват допустимостта и основателността й. Позовава се на ТР № 60 от 12.08.87г. и определение № 346 от 17.10.2008г. по ч.гр.д. № 1645/08г. на V г.о. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна поради следното: Настоящето производство е за развод между страните, които са бивши съпрузи, сключили брак на 19.03.1993г. Започнало е на 11.10.12г., въз основа на иск, предявен от съпругата. В съдебно заседание на 23.09.13г. страните са представили на съда подписано от тях споразумение, с което са уредили всички въпроси, предмет на иска за развод. Въз основа на така представеното споразумение, съдът е допуснал изменение на иска, който е счел за прекратяване на брака без произнасяне по въпроса за вината по чл.49 ал.4 от СК. На 26.09.2013г. е постановил решението си, с което е прекратил брака и е утвърдил представеното му от страните споразумение. Последвала е въззивна жалба от съпруга срещу постановения съдебен акт в частта му досежно определената издръжка. С обжалваното определение въззивният съд е прекратил образуваното въззивно производ-ство поради недопустимост на подадената жалба, което я е върнал. Възражението на жалбоподателя е, че тъй като постигнатото между страните споразумение не се ползва със сила на присъдено нещо, може да се пререшава. Възражението е неоснователно, постановения съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден. Съображенията: Съгласно чл.330 ал.5 от ГПК, Тълкувателно решение № 60 от 12.08.1987г. по гр.д.№ 31/87г.на ОСГК, което не е загубило актуалността си и установената практика, съдебното решение, с което се допуска развод и се възпроизвежда постигнатото между страните споразумение не подлежи на обжалване. Поради това, че не се ползва със сила на присъдено нещо, то не подлежи и на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Същото е с договорен характер и затова единственият способ, по който може да бъде атакувано е по исков ред, ако е нищожно поради противоречие със закона или правилата на морала или е унищожаемо поради порок във волята. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение