Определение № 3045 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1640/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по искане с вх.№18198 от 24.10.2024 г. на „Електроразпределение север“ АД за допълване в частта за разноските на определение №2657 от 16.10.2024 г. по т.д.№1640/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 3156 лв. „Бъдис” ООД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното: Искането е процесуално допустимо, като е подадено от легитимирано лице в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Видно е, че с отговора на касационната жалба (подадена от „Бъдис” ООД), по която е образувано т.д.№1640/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, ответникът по касация „Електроразпределение север“ АД е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, като е представил доказателства за наличие на договор за правна помощ и за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 3156 лв. с ДДС. Тъй като с определението от 16.10.2024 г. касационната жалба на „Бъдис” ООД е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, а настоящият състав на ВКС не се е произнесъл по своевременно заявеното искане на „Електроразпределение север“ АД за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3156 лв. с ДДС (за уговарянето на които и тяхното заплащане са представени доказателства), искането за допълване на определението в частта за разноските се явява основателно. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.248 от ГПК