Определение № 3295 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4151/2024 г.
ВКСII гражданско отделение24.06.2025 г.докладчик Розинела Янчева
Диспозитив
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4151/2024 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., като преждевременно образувано. ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Пловдив за постановяване на решение по чл. 247 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 26555/06.08.2024 г., подадена от Н. И. Б., чрез адвокат А. Б., срещу решение № 761 от 13.06.2024 г. по гр. д. № 20245300500221/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е: отменено решение № 1141 от 15.03.2023 г. по гр. д. № 10343/2020 г. на Районен съд – Пловдив, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 4285 от 27.10.2023 г., в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. Н. У. срещу Н. И. Б. иск за признаване за установено между страните, че И. Н. У. е собственик на основание придобивна давност на 600/2897 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], одобрени със заповед № РД-18-127/22.12.2016 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: местност „Т.“, с площ от 2897 кв.м, трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 012040, при съседи: имоти с идентификатори *** (преди *** и ***), ***, ***, *** (преди ***), *** и *** в частта, с която е признато за установено по отношение на И. Н. У. и М. Д. К., че Н. И. Б. е собственик на основание наследство по закон на реална част с площ от 250 кв.м от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], с адрес: местност „Т.“, с обща площ от 2897 кв.м, трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 012040, при съседи: имоти с идентификатори *** (преди *** и ***), ***, ***, *** (преди ***), *** и ***, която реална част е разположена между точки 7, 8, 9, 10, 3, 4, 5, 6, 7 и точки 11, 12, 13, 14, 15, 3, 11 съгласно скица - приложение № 5А към СТЕ на вещото лице В. Г., л. 470, том ІІ от делото, като са осъдени И. Н. У. и М. Д. К. да предадат на Н. И. Б. владението на описаната по-горе реална част с площ от 250 кв.м от поземлен имот с идентификатор ***; в частта, с която е осъден на основание чл. 59 ЗЗД И. Н. У. да заплати на Н. И. Б. сумата от 71.84 лв., предявена като частичен иск от сумата от 100.01 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, въз основа ползване от ответника в периода 24.07.2020 г. - 19.08.2020 г. без правно основание на реална площ от 250 кв.м, разположена между точки 7, 8, 9, 10, 3, 4, 5, 6, 7 и точки 11, 12, 13, 14, 15, 3, 11 съгласно скица - приложение № 5А към СТЕ на вещото лице В. Г., в поземлен имот с идентификатор ***, като вместо това въззивният съд е: признал за установено по отношение на И. Н. У. и М. Д. К., че Н. И. Б. е собственик на основание наследство по закон на 2298/2897 ид.ч. от реална част с площ от 250 кв.м от поземлен имот с идентификатор ***, като е отхвърлил предявения от Н. И. Б. срещу И. Н. У. и М. Д. Конгарова иск в частта за предаване на владението на описаната по-горе реална част; признал за установено по отношение на Н. И. Боева, че И. Н. У. е собственик на основание придобивна давност на 599/2897 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, като е отхвърлил претенцията за разликата до 600/2897 ид.ч.; отхвърлил п редявения от Н. И. Б. срещу И. Н. У. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД в размер на 71.84 лв. Настоящият съд констатира, че макар въззивният съдебен състав да е уважил ревандикационния иск на Н. Б. в неговата установителна част не за цялата реална площ от 250 кв.м, надлежно индивидуализирана, а за 2298/2897 ид.ч. от нея, той не се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив за разликата от 599/2897 ид.ч. Същевременно, въпреки че в мотивите си Окръжен съд – Пловдив е разгледал и въззивната жалба на Н. И. У., по нея липсва произнасяне в диспозитива на постановеното решение. От изложеното следва, че в диспозитива на решението на Окръжен съд – Пловдив е допусната очевидна фактическа грешка, поради несъответствието му с изложените мотиви, която грешка подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК. Горното обуславя прекратяване на делото пред ВКС, като преждевременно образувано, и връщането му на Окръжен съд - Пловдив за постановяване на решение по реда на чл. 247 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,