Определение № 282 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2483/13.03.2020 г. на Д. С. К. срещу определение № 90/ 02.03.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 669/2020 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., с което е върната като процесуално недопустима частната му жалба вх.№ 11153/ 27.12.2019 г. срещу определение № 550/18.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4589/2019 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г. о. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Иска се атакуваното определение да бъде отменено и разглеждане на настоящата жалба с жалба вх.№ В-310/14.02.2020г,вх.№ 12/02.01.2020г,вх.№ 8552/ 11.11.2019 г.и вх.№ В-310 – 1/ 02.03.2020 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Не са налице предпоставките за съвместно разглеждане на частната жалба с посочените жалби вх.№ В-310/14.02.2020г,вх.№ 12/02.01.2020г,вх.№ 8552/ 11.11.2019 г.и вх.№ В-310 – 1/ 02.03.2020 г. Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледанa по същество жалбата е неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване в настоящото производство е определение, постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. За да се произнесе, предходният състав на Върховен касационен съд ІV г.о. е посочил, че липсва предвиден правен ред за обжалване на определение № 550/18.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4589/2019 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г. о.,тъй като не попада в хипотезата на чл.274,ал.2,пр.3 ГПК,както и в обхвата на чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК и чл.274,ал.3 ГПК,поради което частната жалба е върната като процесуално недопустима. Атакуваното определение на предходния състав на ВКС, ІV г. о. е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Изводът, че липсва законова възможност за по-нататъшен инстанционен контрол е правилен и обоснован. Обжалването на съдебни актове е строго регламентирана дейност, поради което тя е допустима само в предвидените от закона случаи. Постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на Върховния касационен съд,ІІІ г.о. е окончателно и не подлежи на последваща проверка за законосъобразност съгласно императивните процесуални правила, с оглед на което подадената частна жалба правилно е била върната като процесуално недопустима. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,