Решение № 13821 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2389/2012 г.

Решение № 13821 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2389/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Исмаил Ахмед Шайгов от с. Краище, община Белица, действащ чрез пълномощника си адв. Петя Койкова. Обжалва решение на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. дело № 6403/2010 г. по описа на съда. Излага съображения за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 ДОПК. Счита, че не са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред, неправилно е била определена данъчната основа относно вида и размера на приходите и разходите. Претендира се отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по същество, с което да се отмени изцяло РА. Претендира и присъждане на направените разноски. Ответникът по тази касационна жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" София, чрез процесуалния си представител юрск. Тодорова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото си е неоснователна предвид следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА № К 010900669/08.02.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, офис Благоевград, потвърден с решение № 1051/19.07.2010 г. на Директора на дирекция "ОУИ" София. РА е издаден в ревизионно производство с предметен обхват - задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2003 - 2008 г. В хода на производството е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което са предприети действия за облагане по аналог на физическото лице, за което е изпратено уведомление на същото. С РА са определени за внасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2003 г. в размер на 3195,25 лв., за отчетната 2004 г. в размер на 7818,72 лв., за отчетната 2005 г. в размер на 37080,81 лв., за отчетната 2006 г. в размер на 7605,99 лв., както и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1158,63 лв. и за 2008 г. в размер на 581,81 лв., общо 57 441,21 лв. и съответните лихви за просрочие. С обжалваното решение АССГ е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от надлежно оправомощени органи. Съдът е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, даващи основание за определяне на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правни констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното и на съдебното производства не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по РА, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Приел е че основният спор по делото се свежда до установяване на данъчната основа за облагане относно направените разходи за всеки данъчен период. Наведените касационни оплаквания по съдържанието си са идентични с наведените пред първоинстанционни съд възражения относно верността на фактическите констатации в ревизионния акт. По отношение на тези възражения първоинстанционният съд е дал подробен и обоснован отговор на спорните въпроси, изложил е мотивирано и подробно съображенията си за неоснователност на жалбата. Така изложените съображения на съда са правилни и се възприемат изцяло от касационната инстанция. Съдът е тълкувал правилно и приложил правилно материалния закон, направил е обосновани фактически изводи въз основа на всички събрани и обсъдени доказателства и доказателствени средства по делото. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Съдействал е на страните за изясняване на спора от фактическа страна, указал е за кои факти и обстоятелства твърденията на страните са останали неизяснени или неясни, пълно е установена фактическата обстановка по спора. Конкретно, относно наведените оплаквания касационната инстанция намира, че АССГ правилно е приел, че не е оборена презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК относно презумптивната вярност на фактическите констатации по РА относно приходната и разходни части на бюджета на ревизираното лице. Наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства предвид установеното, че получените доходи от лицето за ревизирания период не съответстват на имущественото му състояние в същия период. Установено е, че извършените разходи през 2005 г., както и разходите за издръжка на живот на касатора и семейството му превишават доходите на лицето, т. е. налице е несъответствие във вид на недекларирани приходи, които подлежат на облагане с данък върху дохода. Неоснователно е оплакването, че липсата на придобивани недвижими имущества и влагани парични средства в банкови институции води до извода, че липсват предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В разходната част на бюджета се включват също сумите, необходими за издръжка, както и сумите, дадени в заем. При наличие на данни за такива разходи и при липсата на съответстващи приходи, правилно приходните органи се извършили облагане по аналог. Друго наведено оплакване в жалбата е за необоснованост на изводите на съда, че през 2005 г. ревизираното лице е предоставило заем на Малин Кусаров в размер на 65 000 евро, а оттам и за незаконосъобразност на изводите на съда, че тази сума следва да се включи в разходната част на бюджета на ревизираното лице за 2005 г. Оплакването е неоснователно. Правилно съдът е кредитирал данните по приетите като доказателства - 1. писмен договор за паричен заем от 01.02.2005 г., сключен между Исмаил Шайгов като заемодател на сумата 65 000евро и ЕТ "Карина - Малин Кусаров" като заемател на сумата е 2. ПКО от 01.02.2005 г. на ЕТ "Малин Кусаров" за сумата 65 000 евро по договор за паричен заем. При извършена ревизия на ЕТ "Малин Кусаров - Карина 2" са направени констатации в РД от 12.12.2008 г. и РА от 11.02.2009 г., че сумата е внесена касово като приход и временно финансиране на дейността на търговеца. При така събраните доказателства, при наличието на частен документ, носещ подписа на жалбоподателя, и с оглед презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, съдът е процедирал правилно като е разпределил доказателствената тежест за оспорване на автентичността на договора и ПКО, върху Шайгов. Установено е, че на датата на сключване на договора Шайгов не е пребивавал в РБ, не са искани и събирани доказателства във връзка с оспорване авторството на документите. Обосновано е прието от съда, че автентичността на договора и ПКО не е оборена. Въз основа на уговореното между страните, на данните за предаване на заетата сума и за внасянето й касово при едноличния търговец, обосновано е прието за доказано предаването на заетата сума. Обстоятелството, че Шайгов е отсъствал от страната към 01.02.2005 г. не опровергава този извод, тъй като подписването на документите и предаването на сумата би могло да се извърши дистанционно, при размяна на книжа и средства. Освен това ПКО е отразен счетоводно при едноличния търговец, при което доказателствената сила на направеното вписване в счетоводните му книги следва да бъде съобразена по смисъла на чл. 182 ГПК. На следващо място касаторът оспорва законосъобразността и обосноваността на изводите на съда относно размера на необходимата издръжка за живот в Италия, за времето, през което лицето е пребивавало там, които суми са включени в разходната част на бюджета на касатора. Счита, че информационният източник, въз основа на който са определени средствата, необходими за издръжка на едно лице в Италия, е негодно доказателство, нарушен е чл. 116, ал. 7 ДОПК. Оплакването е неоснователно. Необходимите средства за издръжка на Шайгов и семейството му са определени от приходните органи по средностатистически данни на НСИ за РБ и обобщени данни за разходи за издръжка на живот, определени от националната статистическа институция на Италия. Спазена е процедурата по чл. 116, ал. 7 ДОПК като е посочен източникът на данните за Италия, по приложение към писмо № 20 00231/15.07.2009 г. на изп. директор на НАП. Източникът е достоверен по смисъла на чл. 122, ал. 2, т. 4 ДОПК. Безспорно са установени периодите на пребиваване на ревизираното лице в Италия. Ревизираното лице не е представило пред приходните органи или пред съда други доказателства, относими към определяне размера на издръжката в РБ или Италия. Правилно съдът не е съобразил при формиране на изводите си заключението на приетата ССчЕ, тъй като заключението е дадено въз основа на същите източници на средностатистическа информация, но при приспадане на част от разходи за тютюневи изделия, алкохол и др. Не е било налице основание за приспадане на тези разходи, формиращи средностатистическите показатели на разходите за живот, тъй като не са ангажирани доказателства, че такива разходи не са извършвани от лицето. Предвид изложеното, касационните оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и заявените искания, разноски в касационното производство се присъждат в полза на ответника по касация - за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1598 лв. Водим от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение,