Определение № 9540 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и сл. във връзка с чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Благоевград против определение № 4165/06.07.2026 г., постановено по адм. д. № 909/2026 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което съдът е: 1. отменил по жалбата на Р. С. К. с [ЕГН], с адрес: [заличен текст], решение № 2153-01-90/13.11.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград, с което е отказано по подадената от К. молба с вх. № 1013-01-402/29.10.2025 г., да бъде възобновено административното производство, приключило с разпореждане № 8811170065/2140-01-507 от 26.08.2025 г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” /ПО/ при ТП на НОИ – Благоевград; 2. върнал преписката на директора на ТП на НОИ – Благоевград за произнасяне по Молба с вх. № 1013-01-402/29.10.2025 г., подадена от Р. С. К., за възобновяване на административното производство, приключило с разпореждане № 8811170065/2140-01-507 от 26.08.2025 г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” /ПО/ при ТП на НОИ – Благоевград, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в определението; 3. осъдил Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Благоевград да заплати на Р. С. К. с [ЕГН], с адрес: [заличен текст], сумата от 545.33 евро /петстотин четиридесет и пет евро и тридесет и три евроцента/, представляваща направени разноски по делото. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебния акт, поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответната страна - Р. С. К., чрез пълномощника адв. Тинчев, в писмено възражение оспорва частната жалба, като счита същата за неоснователна, а определението на административния съд за правилно, поради което иска то да се остави в сила. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е разгледано по реда на чл. 197 и сл. във вр. с чл. 202, т. 1, във вр. с чл. 103, ал. 3 от АПК. Разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК регламентира право на частна жалба срещу постановеното определение по ал. 1, каквото е оспореното, само на страните, участващи в административното производство. Сезираният със заявлението административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство, започнало по искането за издаване на административен акт. Именно поради това и съобразно императивната разпоредба на чл. 200, ал. 2 от АПК, административният орган няма право да оспори съдебния акт, с който е отменен постановения от него акт. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/2021 г. по т.д. № 10/2019 г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС, с което е прието, че не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от административния орган, издател на акта. Предвид горното, депозираната от директора на ТП на НОИ - Благоевград частна жалба, като подадена от страна без процесуална легитимация, е недопустима, което обуславя оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Заявеното своевременно искане за присъждане на направените разноски от ответника по частната жалба Р. С. К. е основателно предвид представените доказателства за разноски, сторени пред настоящата инстанция, в размер на 530 (петстотин и тридесет) евро, видно от договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане от 07.08.2026 г., като не е направено възражение от страна на частния жалбоподател за прекомерност на претендираните разноски. По делото е постъпила молба от Р. С. К., чрез адв. Тинчев, с искане по чл. 176а от АПК за изменение на определение № 4165/06.07.2026 г., постановено по адм. д. № 909/2026 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта за разноските, като се присъдят в полза на Р. С. К. и заявените разноски в производството по адм. дело № 2424/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие в размер на 1330 лева, с равностойност 680,02 евро. Ответната страна не изразява становище по искането. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира искането за процесуално недопустимо, по следните съображения: С определението, чието изменение в частта за разноските се иска, са присъдени разноски в полза на Р. С. К. в размер на 545.33 евро (петстотин четиридесет и пет евро и тридесет и три евроцента), представляваща направени разноски по делото, като е прието, че разноски за адвокатско възнаграждение при първоначалното разглеждане на делото съгласно договор за правна защита и съдействие по адм. дело № 2424/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград не следва да бъдат присъждани, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима. Искателят не е представил нито пред настоящата съдебна инстанция, нито пред предходните съдебни инстанции списък по чл. 80 от ГПК, поради което искането му за изменение на решението в частта за разноските е недопустимо. С оглед посоченото молбата за изменение на съдебното определение в частта за разноските е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение