Определение № 844 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 330/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) - София, чрез процесуалния си представител юрк. Станчева, срещу Определение № 11992 от 26.11.2025 г., постановено по административно дело № 11270/2025 г., по описа на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – София, подадена срещу Определение № 13570 от 17.04.2025 г., постановено по административно дело №1342/2025 г., по описа на Административен съд София-град (АССГ). В частната жалба се твърди, че неправилно съставът на Върховния административен съд е приел наличие на хипотеза по смисъла на чл. 159, т. 6 от АПК, на което основание е оставил без разглеждане подадената частна жалба. Според частния жалбоподател, приложимата правна норма, на основание на която следва да бъде извършена преценка за допустимостта на частната жалба е нормата на чл. 215 от АПК, като в случая не е установено наличие на посочените в разпоредбата обстоятелства. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски. Ответникът – Фонд сигурност на електроенергийната система, не ангажира становище по частната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С определение № 13570/17.04.2025 г., постановено по адм.д. № 1342/2025 г. по описа на Административен съд София-град е оставена без разглеждане жалбата на „И.С.Б. ГРУП“ ЕООД, срещу мълчалив отказ на Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) за издаване на акт за възстановяван на недължимо платени вноски по чл. 36е, ал.1, т.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за 2022 г. по искане за прихващане или възстановяване вх. № ФСЕС-2210/27.12.2024 г. по описа на ФСЕС; прекратено е производството по адм. д. № 1342/2025 г. по описа на Административен съд - София-град и е изпратена административната преписка на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централно управление на Националната агенция за приходите за произнасяне. Срещу определението е била подадена частна жалба от „И.С.Б Груп“ ЕООД, във връзка с която е образувано адм.д. № 8897/2025 г., по описа на Върховния административен съд. По делото е постановено определение № 8894/29.09.2025 г., с което е оставено в сила определение № 13570/17.04.2025 г. по адм.д. № 1342/2025 г. по описа на Административен съд София-град. С вх. № 24793/10.10.2025 г., по описа на АССГ, от директора на дирекция ОДОП - София, при ЦУ на НАП е подадена частна жалба срещу постановеното по адм.д. № 1342/2025 г. на АССГ определение № 13570/17.04.2025 г. Във връзка с тази жалба е образувано адм.д. № 11270/2025 г., по описа на Върховния административен съд. С определение № 11992/26.11.2025 г., постановено по делото частната жалба на директора на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП е оставена без разглеждане. Съдът е приел, че с влязло в сила на 29.09.2025 г. определение № 8894 от 29.09.2025 г., постановено по адм.дело № 8897/2025 г., Върховният административен съд е оставил в сила обжалваното по делото определение № 13570/17.04.2025 г. по адм.д. № 1342/2025 г. по описа на Административен съд София-град, поради което пререшаването на същия правен спор е недопустимо и обуславя наличие на процесуална пречка за разглеждане на жалбата. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 130, ал.4 от АПК, ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган. Разпореждането или определението могат да се обжалват с частна жалба от страните и от органа, на който делото е изпратено. Следователно, по отношение на директора на дирекция ОДОП - София, при ЦУ на НАП съществува самостоятелно право на оспорване на определение № 13570/17.04.2025 г. по адм.д. № 1342/2025 г. на Административен съд София-град, в качеството му на административен орган, на който е било изпратено делото, независимо че по делото не се установяват доказателства за връчване на определение № 13570/17.04.2025 г. на директора на дирекция ОДОП - София. Частната жалба на директора на дирекция ОДОП - София срещу определението е подадена след постановяването на определение № 8894 от 29.09.2025 г., по адм.дело № 8897/2025 г., с което Върховният административен съд е оставил в сила определение № 13570/17.04.2025 г. по адм.д. № 1342/2025 г. на Административен съд София-град. Предвиденият в разпоредбите на Глава дванадесета и Глава тринадесета от АПК ред за касационно оспорване е приложим спрямо съдебни актове, които не са влезли в законна сила, защото само в този случай е възможна промяна на постановения с акта правен резултат. Наличието на проведено оспорване по предвидения в АПК ред на определение № 13570/17.04.2025 г. по адм.д. № 1342/2025 г. на Административен съд София-град и постановяването на съдебен акт, с който същото е оставено в сила представлява процесуална пречка за разглеждането на подадената от директора на дирекция ОДОП - София частна жалба, с която се оспорва същото определение. С оглед на последното, определението, с което същата е оставена без разглеждане като недопустима е правилно, поради което следва да се остави в сила. По отношение на административния орган съществува възможност да защити интересите си по реда, предвиден в Глава четиринадесета от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,