Решение № 5457 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12245/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Ямбол, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Атанасов, срещу решение № 1412 от 15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 113/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е: 1) отменен по жалба на Д. Б. И. отказът на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, обективиран в писмо с изх. № СЛ/Д-Я/1776-388 от 13.02.2025 г.; 2) върната преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя искане с вх. № СЛ/Д-Я/1776-381 от 03.02.2025 г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебното решение; 3) осъдена Агенцията за социално подпомагане да заплати на Д. Б. И. сумата от 1540 лв. за направените по делото разноски. Касаторът твърди, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо и неправилно и моли то да бъде обезсилено, като претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Д. Б. И. в писмен отговор, действащ чрез процесуалния представител адвокат Белчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, като моли то да се потвърди. Също претендира присъждане на деловодните разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. По делото е установено, че Д. Б. И. е баща на малолетното дете Б. Д. И., и на 24.09.2024 г. е подал искане до Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол да се запознае с досието (по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ППЗЗДет.) на детето. С писмо от 25.09.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол това му било отказано по съображения, че информацията, която се събира и изготвя от ДСП не е обществено достъпна, предвид съдържащите се в документите лични данни, в т.ч. чувствителна информация от социален, здравен, образователен, етнически характер, както за детето, така и за неговите родители, роднини, както и ангажирани с работата по случая страни. Посочено е, че съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗЗДет., по разпореждане на съда, органът за закрила може да предостави исканата информация, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова закрила. Писмото е било обжалвано от адресата му пред Административен съд – Ямбол, който с решение № 150/31.01.2025 г. по адм. дело № 312/2024 г. го е отменил и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол е обжалвал решението на първоинстанционния съд пред Върховния административен съд, който с решение № 7810 от 14.07.2025 г. по адм. дело № 2879/2025 г. го е оставил в сила. Същевременно преди ВАС да постанови решението си, на 03.02.2025 г. бащата на детето е депозирал ново искане до същия административен орган да бъде запознат с досието на сина си. С процесното писмо от 13.02.2025 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол отговорил на искателя дословно следното: „Във връзка с постъпило от вас искане ви информираме, че решение № 150/31.01.2025 г. не е влязло в сила“. За да уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че Д. И. е искал да се запознае с досието на малолетното си дете, но е получил отказ, който обаче не отговаря на изискванията за форма, тъй като не съдържа нито фактически, нито правни основания за издаването му (в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК), като отказът в несъответствие с чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК не съдържа и разпоредителна част, което налага и адресатът на акта, и съдът да извличат волята на административния орган по тълкувателен път, което е абсолютно недопустимо. Съдът е акцентирал върху това, че административният орган следва да се произнесе с акт във всички случаи на постъпило искане, като в случай на отказ следва да се мотивира, и се е позовал на мотивите на съдебния акт, с който ВАС е отменил негово прекратително определение по същия казус. По тези съображения решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради което го е отменил, като съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски в доказания от жалбоподателя размер. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваното решение не страда и от пороци, които биха обусловили неговата отмяна. Настоящият съдебен състав се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Административен съд - Ямбол. Доводите на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени. Неоснователно е възражението му, че жалбата на Д. И. до първоинстанционния съд е била недопустима и че тя е била насочена срещу уведомително писмо, което не е административен акт. Въпросът за нейната допустимост и за правното естество на атакувания с нея акт е решен окончателно с определение № 7018 от 25.06.2025 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 6032/2025 г. Без правно значение е и недоказаното твърдение на касационния жалбоподател, че Д. И. е получил достъп до досието на сина си, от който не се е възползвал, поради което нямал правен интерес от повторно искане - с оглед мотивите на ВАС в цитираното по-горе влязло в сила определение (които настоящият съдебен състав също споделя) в насока, че правният интерес на всеки от родителите за достъп до информация за детето им (без значение кому е предоставено упражняването на родителските права, стига някой от тях да не е лишен от такива) в случаи като процесния е перманентен и всеки отказ подлежи на съдебно оспорване. Неоснователно е и касаторовото твърдение, че съдът недопустимо е осъдил Агенцията за социално подпомагане, която не е страна по делото, да заплаща разноските на Д. И.. В това отношение първоинстанционният съд стриктно се е съобразил с правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК, съгласно което „поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Ямболския административен съд за незаконосъобразност на оспорения пред него отказ, поради което подложеният на касация съдебен акт следва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главното искане в касационната жалба няма как да бъде уважена и акцесорната претенция на касатора за присъждане на направените деловодни разноски. В полза на ответника Д. Б. И., за когото изходът от спора е позитивен, се дължат понесените деловодни разноски, и репарирането на такива е поискано своевременно, но не са представени доказателства за извършването им, поради което не следва да се присъждат. Представеният списък на разноските (по смисъла на чл. 80 от ГПК) представлява твърдение за извършени разходи, които обаче следва да бъдат доказани до обявяване на делото за решаване, а в случая това не е направено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение