Определение № 426 от 11.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5065/2013 г.

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” чрез юрисконсулт С. против определение от 13.06.2013г. на Сливенски окръжен съд по ч.гр.д. №233/2013г., с което е върната поради недопустимост подадената от Дирекцията частна жалба срещу определение № 300 от 29.04.2013г. постановено по същото дело. Жалбоподателят намира определението за неправилно. Съдът необосновано е приел, че атакуваното определение, с което се решава въпроса за подсъдността на спора, не подлежи на обжалване. Изложени са съображения, че разрешаването на спора за подведомствеността по този вид дела е от значение за развитието на правото и е в компетентност на ВКС. Ответникът по частната жалба Ц. С. М. не е представил писмен отговор. С определение № 241 от 04.10.2013г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело №1/2013г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Тълкувателното решение е обявено на 09.12.2013г., поради което настоящето производство следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. С определение № 300 от 29.04.2013г. по ч.гр.д. № 233/2013г. Сливенски окръжен съд се е произнесъл по частна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” против определение на първоинстанционния Сливенски районен съд, с което е отхвърлено възражението на Дирекцията /ответник по предявения иск/ за неподведомственост на спора пред гражданския съд. В. съд е потвърдил обжалваното пред него определение на Сливенски районен съд от 28.02.2013г. по гр.д. № 541/2012г. като е приел, че спорът касае имуществени претенции, произтичащи от служебно правоотношение по Закона за държавния служител и на основание чл. 125 З. подлежи на разглеждане от граждански съд. Ответникът по иска Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е подал частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд. С обжалваното определение от 13.06.2013г. Сливенски окръжен съд е върнал тази частна жалба като недопустима, изтъквайки, че определението по въпроса за подведомствеността не подлежи на касационно обжалване. Настоящият състав намира обжалвания акт за правилен. С даденото в т.9, б.”в” от Тълкувателно решение №1/2013г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС разрешение се приема, че определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. В обжалвания акт Сливенски окръжен съд е достигнал до същия извод, поради което определението му следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.