Определение № 330 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 346/2009 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от В. К. М. ЕГН **********, адрес: София, район „О”, ул. „И” № 23, ап. № 5 против въззивно определение на Върховния касационен съд, ІІІ-то г. о. № 57/2.04.2009 г., постановено по гр. д. № 2035/2008 г. С обжалваното определение е върната подадената от В. М. до петчленен състав на ВКС жалба срещу постановеното на 13.02.2009 г. по гр. д. № 2035/2008 г. на ВКС, тричленен състав на ІІІ г. о. на основание чл. 7, ал. 6 и 7 от Закона за адвокатурата решение по делото. С частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо с оглед на обстоятелството, че относно допустимостта на обжалването на постановеното решение № 53/13.02.2009 г. по гр. д. № 2035/2008 г. ВКС, ІІІ г. о. се е произнесъл чрез същия съдебен състав, който е постановил обжалваното от него решение. Според жалбоподателя е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК и неизпълнението на законовото задължение по чл. 22, ал. 2 ГПК от страна на съдебния състав, постановил обжалваното от него определение е създало у него основателно съмнение в безпристрастието на съдебния състав по смисъла на т. 6 на ал. 1 на чл. 22 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови валиден, допустим и правилен съдебен акт. За ответника по частната жалба В. а. с., София не е изразено становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от заинтересована страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С решение № 53/13.02.2009 г. по гр. д. № 2035/2008 г. на ВКС, състав на ІІІ г. о., постановено в производство по чл. 7, ал. 6 и 7 от Закона за адвокатурата е отхвърлена жалбата на В. К. М. /погрешно е посочено фамилно име „М”/ срещу решение на Висшия а. с. № 178/08 г., с което е оставена без уважение жалбата му против мълчалив отказ на Адвокатски с., гр. С. да се произнесе с мотивирано решение за вписването му като младши адвокат в Адвокатската колегия. С диспозитива на постановеното решение е посочено ясно, точно и изрично, че съдебният акт на ВКС е окончателен. Независимо от това от страна на В. К. М. е подадена касационна жалба вх. № 2273/11.03.2009 г. срещу решението на тричленния състав на ВКС, ІІІ г. о., постановил посоченото по-горе решение, адресирана до 5-членен състав на ВКС. Обжалваното определение № 57/2.04.2009 г., което е постановено от същия състав на ВКС, ІІІ г. о., постановил посоченото по-горе решение, по силата на което е върната като процесуално недопустима подадената по отношение на необжалваем съдебен акт касационна жалба е законосъобразно. Обстоятелството, че определението за връщане на недопустимата касационна жалба е постановено от същия съдебен акт, постановил обжалваното съдебно решение, не попада в обсега на основанията за отвод по т. 5 на чл. 22, ал. 1 ГПК, при които законодателят е установил императивна забрана да разгледа делото /т. е. да се произнесе по съществото на спора/ съдия, взел участие при решаване на делото в друга инстанция. С обжалваното определение съдебният състав не се е произнесъл по съществото на делото, а е върнал касационната жалба поради процесуална недопустимост с оглед изчерпания инстанционен процесуален ред за защита по процесното дело. Що се отнася до създаденото у жалбоподателя съмнение в безпристрастието на съдебния състав липсват изложени от него и обосновани „други обстоятелства” по смисъла на т. 6 на чл. 22, ал. 1 ГПК извън посоченото основание по т. 5 на чл. 22, ал. 1 ГПК. Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.