Определение № 4539 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 166/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 12978 от 24.07.2024 г., подадена от Б. Л. Т., чрез процесуален представител адв. И., за допълване на решение № 494 от 23.07.2024 г. по гр. д. № 166/2024 г. на ВКС, III г. о., в частта за разноските с присъждане на направените от страната разноски за касационната инстанция, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК общо в размер на сумата 2030 лв. Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещната страна – Висш адвокатски съвет. В писмения отговор, подаден от адв. Д. е изразено становище, че молбата е неоснователна, както и алтернативно, че претендираното адвокатско следва да бъде намалено, поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на решението и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: С постановеното по делото решение № 494 от 23.07.2024 г. по гр. д. № 166/2024 г. на ВКС, III г. о. е отменено решение № 982 на Висшия адвокатски съвет от 12.10.2023 г., обективирано в протокол № 43 от 12.10.2023 г. и потвърденото с което решение № 2238 на Софийски адвокатски съвет, обективирано в протокол № 18 от 09.08.2023 г., с което е отказано Б. Л. Т. да бъде вписан в регистъра на адвокатите на Софийска адвокатска колегия на основание чл. 6, ал. 3 от Закона за адвокатурата – без полагане на изпит за адвокатска правоспособност и е постановено да се впише на основание чл. 6, ал. 3 от Закона за адвокатурата Б. Л. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], в регистъра на адвокатите към Софийска адвокатска колегия от Софийски адвокатски съвет. С решението съдът е пропуснал да се да се произнесе по претенцията за разноски в производството на Б. Л. Т.. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по исканията на страните за разноски. Като констатира, че е пропуснал да се произнесе относно разноските, настоящият състав намира, че е налице основание за допълване на постановеното решение № 494 от 23.07.2024 г. по гр. д. № 166/2024 г. на ВКС, III г. о., съгласно своевременно направеното и основателно искане на молителя Б. Л. Т.. Представени са доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение – приложеният в оригинал към молба по делото от 30.01.2024 г., договор за правна защита и съдействие има характер на разписка в частта за заплатените на адвокат И. 2000 лв. и платежно нареждане от 30.01.2024 г. за държавна такса в размер на 30 лв. По своевременно направеното от Висшия адвокатски съвет възражение за прекомерност, настоящият съдебен състав дължи преценка за неговата основателност. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване от СРС, посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден. Като съобрази, че адвокат И. е изготвила и подала жалбата до ВКС, участвала е в проведените две открити съдебни заседания, като е осъществила процесуално представителство на жалбоподателя по делото, както и, че делото не e с особена правна и/или фактическа сложност, настоящият състав счита, че на адвоката се дължи адвокатско възнаграждение в по-нисък от претендирания размер, а именно сумата 1000 лв. Предвид изложеното, постановеното по делото решение следва да бъде допълнено, като Висшия адвокатски съвет да бъде осъден за заплати направените от Б. Л. Т. разноски по делото общо в размер на сумата 1030 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение