Определение № 1083 от 05.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 446/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. П. П. от [населено място], чрез адв. М. Д. против решение № 6209/29.12.2010 год. на СГС, ІV „ д” отд., с което след като е отменено първоинстанционното решение по гр.д. № 26950/2009 год. на Софийски районен съд, е постановено ново решение, с което предявените от касаторката искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ са отхвърлени. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението и необоснованост поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон. Касаторът моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество като предявените искове бъдат уважени. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва процесуалната допустимост на касационната жалба. Твърди, че същата е просрочена. Излага и съображения във връзка с липсата на предпоставки за допустимост на касационното обжалване, както и досежно основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. счита, че касационната жалба е просрочена, поради което следва да се остави без разглеждане: Съдилищата са били сезирани с искове, предявени от Ц. П. П. срещу [фирма], [населено място], по чл. 344, ал.1,2 и 3 КТ за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за вреди в резултат на незаконно уволнение, които с оглед разп. на чл.310,ал.1 КТ са разглеждани по реда на бързото производство. С оглед на това и съгл. 315 ,ал.2 КТ в заседанието, проведено на 09.12.2010 год., въззивният съд е посочил, че ще се произнесе с решение на 23.12.2011 год.Видно от решението по делото, същото е постановено на 20.12.2010 год. като няма данни кога делото е върнато в деловодството на съда. Съобщението за изготвено решение касаторката е получила на 24.01.2011 год., а касационната жалба е депозирана в съда на 25.01.2011 год. С оглед на това касационната жалба е подадена след едномесечния срок предвиден в чл. 283 ГПК, който в случая тече от 23.12.2010 год., а не от датата на връчване на съобщението за изготвено решение. Последното следва от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 315 ГПК е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 283 ГПК в частта относно това от кой момент започва да тече едномесечния срок за обжалване на въззивното решение. Обстоятелството, че процесуалния представител бил в отпуск по болест за периода от 14.01.2011 год. до 28.01.2011 год., което се установява от представения с по делото болничен лист, може да бъде обсъждано в евентуално производство по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за обжалване, но не и в настоящото производство. Доколкото касационната жалба е подадена след законово установения срок за обжалване, същата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството образувано въз основа на нея, да се прекрати. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.