Решение № 8049 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 683/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Н. С., действащ чрез процесуалния си представител адв. Димитрова, против Решение № 39877/01.12.2025г., постановено по адм. дело № 3531 по описа на Административен съд София- град (АССГ) за 2025 г. В жалбата си касаторът поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като незаконосъобразно, необосновано и поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, които оплаквания представляват касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди, че определеното от съда обезщетение в размер на 3000лв. е несправедливо, тъй като този размер като финансов еквивалент не е съответен на тежестта, интензитета и продължителността на претърпените от него негативни преживявания, причинени във връзка с издадения и впоследствие отменен административен акт – заповед за уволнение. Твърди, че необосновано съдът е счел, че част от негативните емоции и последиците от тях са причинени от воденото срещу него наказателно дело като твърди, че ефектът от това дело за него е настъпил едва след м.12.2023г., когато е произнесена присъда, а този период е извън периода на претендираното обезщетение по настоящото дело. Претендира за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и за постановяване вместо това на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявения главен иск в размер на 40 000лв., ведно с предявения акцесорен иск за лихва за забава и при присъждане на съдебноделоводни разноски. Ответникът по касационната жалба – Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуалния представител на представляващия изпълнителен директор на НАП, юрск. Ралева, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в производството по представен списък на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 39877/01.12.2025г., постановено по адм. дело № 3531 по описа на АССГ за 2025 г. на ищеца Л. С. е присъдена сума в размер на 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт – заповед №4108/11.06.2019г. на изп. Директор на НАП за прекратяване на служебно правоотношение на основание чл.107,ал.1,т.3 вр. С чл.90,ал.1,т.5 ЗДСл, ведно с лихва за забава от завеждане на иска и мораторна лихва от 20.07.2022г. до 01.04.2025г. в размер на 1027,26лв., както и съдебни разноски. Решението като необжалвано е влязло в сила в тази си част. В размера над 3000лв. до 40 000лв. главният иск е отхвърлен като неоснователен. В тази част на решението същото се обжалва от касатора и е предмет на касационен контрол. По отношение на основанието на иска и на предпоставките по чл.1,ал.1 ЗОДОВ е налице сила на пресъдено нещо и същите не са предмет на касационен контрол. Спорен е останал въпросът за размерът на дължимата сума за обезщетение за неимуществени вреди, определи по справедливост по реда на чл.4,ал.1 ЗОДОВ вр.с чл.52 ЗЗД. За да уважи иска в този размер и го отхвърли в обжалвания размер над 3000лв. до 40000лв., съдът фактическа страна е установил, че обезщетението е претендирано за периода от издаване на административния акт 11.06.2019г. до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение – 20.07.2022г. Отчел е събраните по делото доказателства, относими спрямо вида и характера на причиненото увреждане и издаването и действието на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение. В тази връзка е ценил събраните гласни доказателства от св. К. и св.С., а от друга страна съдът се е позовал и на събраните писмени доказателства относно воденото в периода наказателно дело от общ характер спрямо Л. С., по което последният е обвиняем от 29.11.2018г. и осъден с влязла в сила присъда на 22.07.2025г. Съобразявайки установеното от фактическа страна, съдът е изложил подробни мотиви, че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба негативни преживявания. Относно определеният по справедливост размер от 3000лв. първостепенният съд се е позовал на вида на вредите, на продължителността им, на съдебна практика на ВАС по аналогични случаи и е отчел обстоятелството, че по време на действие на заповедта за дисциплинарно уволнение ищецът е бил и обвиняем по наказателно дело от общ характер. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл.221 ,ал.2,изр. Второ АПК, касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания. Обратно на твърденията в жалбата, съдът е съобразил характера, степента и интензитета на увреждане, ведно с неговата продължителност. Отчетени са дадените свидетелски показания в тази насока. Следва да се отбележи, че показанията на св.К. касаят промяната в поведението на ищеца в резултат на уволнението му, уединението и липсата на контакти. В същия смисъл са и показанията на св. С., съпруга на ищеца, но при липсата на медицинска експертиза, не може да се достигне до ползващия ищеца извод,че в резултат на издадената заповед за уволнение е развил медицински проблеми и е отключил болести, вкл. и дентални проблеми. Административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса и законосъобразно е отчел, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи степента и характера на уврежданията и връзката им с отменения административен акт. В случая, относно характера на медицинските увреждания, техния вид и интензитет и механизма на причиняването им и отключването на болестните състояния, се налага използването на експертни специални медицински знания, каквито не са събрани, тъй като не са били поискани от ищеца, върху когото лежи тежестта на доказване. Едва след съпоставка на свидетелските показания и медицинската документация, може да се направи категоричен извод за увреждания, които да представляват болестно състояние, както и за последиците и страданията във връзка с тях. При липса на доказване от такъв вид, обосновано съдът е възприел за подлежащо на обезвреда само на установеното негативно отражение от издадения и отменен акт върху поведението, психиката, начина и качеството на живот, взаимоотношенията на ищеца с близки и приятелски кръг и др. лични и обществени негови отрицателни преживявания, така както са заявени от двамата свидетели. Преценката на справедливия размер на обезщетението е направена въз основа на тези неимуществени вреди за целия период на действие на отменената заповед. Правилно съдът е отчел при определяне на размера на обезщетението и на негативното въздействие върху личния и социален живот на ищеца и на други фактори и най-вече на висящото срещу него наказателно производство от общ характер, като по делото няма и не е доказан разграничителен критерий за ефекта на всяко производство поотделно. Съдебното решение, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в тежест на касатора се присъждат направените разноски от ответната в производството страна – за юрисконсултско възнаграждение съобразно приетия списък на разноски. По критериите на чл.10,ал.4 ЗОДОВ врц с чл.37 ЗПП и изр. Второ чл.24 НЗПП се присъждат 70евро за разноски. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение,