Определение № 122 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 717/2010 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Постъпила е молба от Д. К. С. от гр. П. за отмяна на влязло в сила решение,постановено по гр.д. №1216/2005г. на Пловдивския районен съд,Х състав. на основание чл.303,ал.1,т.1,3 и 4 ГПК. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответникът по молбата М. П. П. изразява становище,че същата е неоснователна. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответникът по молбата Е. В. Е. изразява становище,че молбата е недопустима,тъй като сочените в нея основания за отмяна не са налице. Върховният касационен съд,като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от Д. К. С. молба за отмяна,приема следното: С решение №707/28.10.2009г.,постановено по гр.д. №815/2008г. на ІІІ ГО на ВКС е оставено в сила решение №2029 на Пловдивския окръжен съд от 10.12.2007г.,постановено по гр.д. №3050/2006г.,с което пък е оставено в сила решение №110 от 16.10.2006г.,постановено по гр.д. №1216/2005г. по описа на ПРС-Х състав и следователно решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила. С молбата е представено решение №107/26.01.2010г. на А. съд П. ,ІІ отделение,ІV състав,постановено по адм.д. №1990/2009г.,за което молителят поддържа,че представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК,имащо съществено значение за изхода на спора по гр.д. №1216/2005г. на ПРС,като поддържа също така,че решението на А. съд- П. следва да бъде разглеждано и като акт,отменящ акт на държавно учреждение,на който е основано решението,чиято отмяна се иска,както и като друго съдебно решение,противоречащо на решението,постановено по гр.д. №1216/2005г. на ПРС,т.е. поддържа като основания за отмяна и посочените в чл.303,ал.1,т.3 и т.4 ГПК. Решение №107 по адм.д. №1990/2009г. е постановено на 26.01.2010г. и при липса на данни кога е било съобщено на молителя следва да се приеме,че срокът по чл.305,ал.1,т.1,3 и 4 ГПК започва да тече от датата на постановяването му. Молбата за отмяна е подадена на 11.03.2010г.,поради което следва да се приеме,че е спазен предвиденият в чл.305,ал.1 ГПК преклузивен срок по отношение и на трите посочени в същата основания. Наведените в отговора на Е. В. Енфенджиян доводи касаят основателността на подадената от Д. К. С. молба за отмяна и следва да бъдат разгледани по същество. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение