Определение № 9624 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12416/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на ответника в касационното производство И. И. Д. за изменение на Решение №7419 от 03.07.2026г. постановено по адм. дело № 12416 по описа на Върховния административен съд и по-конкретно за присъждане на разноски, непризнати като сторени на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. С искането се оспорва отказа на съдебния състав да присъди в тежест на касатора размер, съответстващ на уважената част от исковата претенция за двете съдебни инстанции. Изразено е становище, че обстоятелствата от Закона за адвокатурата, които са посочени по чл.38, ал.1 ЗА не подлежат на доказване, освен ако са оспорени от насрещната в производството страна. Сочи се съдебно решение в този смисъл. Ответникът по искането – Министерство на правосъдието, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането за изменение на Решението на касационната инстанция в частта за разноските е подадено от надлежна страна и в срока по чл.176а, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С молбата се възразява срещу отказа на касационната инстанция да присъди разноски на страната за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно уважената част от исковата претенция. Излага аргументи за това, че от другата страна в производствотo не са били направени възражения по представения договор. Съдът намира такаизложеното възражение за неоснователно, тъй като видно от представения договор за правна помощ и съдействие, в него не е била уточнена коя от трите предвидени в разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА хипотези касае той. Не може да бъде очаквано от отсрещната страна да възрази срещу обстоятелства, които са останали неуточнени. Една е хипотезата, когато се касае за роднина на адвоката, различна е тя, когато се визира близък, а съвсем друга се явява тя, когато се касае за друг юрист по смисъла на цитираната норма. В трите хипотези основанията за възражения са различни и същите се базират изцяло на посочените от страните факти, които в конкретния случай са останали неуточнени. По тази причина отказът да бъде определено адвокатско възнаграждение се явява правилен и обоснован. Воден от горното и на основание чл.176а от АПК, Върховният административен съд, трето отделение