Решение № 10237 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4106/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - на директора на РЗОК – гр.Стара Загора и на „ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ ВИТАДЕНТ –АБ“ ООД, ЕИК 201842067, представлявано от управителя А. Б.-Ж., с които частично се оспорва решение № 481 от 03.02.2026г., постановено по адм.дело № 941 по описа за 2025 г. на Административен съд(АС) – Стара Загора. В първата касационна жалба - на директора на РЗОК – гр.Стара Загора, са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено в частта, с която се отменя Заповед № РД-19-461/20.08.2025 г. издадена от Директора на РЗОК Стара Загора в частта й по т.11, т.12, т.13, т.15 т.17, т.21 и т.22 с наложени финансови неустойки от по 100 лв. всяка, или общо за сумата от 700( седемстотин) лв. Претендират се разноски. По втората касационна жалба – на „ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ ВИТАДЕНТ – АБ“ ООД, първоинстанционното решение се оспорва в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповедта в частта й по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10, т.14, т.16, т.18, т.19, т.20, т.23, т.24, т.25, т.26, т.27, т.28, т.29, т.30 и т.31 с наложени финансови неустойки в общ размер от 2 180(две хиляди сто и осемдесет) лв. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Писмен отговор е постъпил от директора на РЗОК - Стара Загора по втората касационна жалба. От „ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ ВИТАДЕНТ – АБ“ ООД е постъпило писмено становище. Върховна касационна прокуратура не встъпва в съдебното производство. Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, ги намира за неоснователни. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Стара Загора е Заповед №РД-19-461/20.08.2025г на директора на РЗОК -Стара Загора за налагане на санкции - 31 финансови неустойки за случаи на нарушения на НРД 2023-2025 г. и НРД 2020-2022 г. за дентални дейности(ДД) и Приложения към тях, в общ размер от 2 880лв. От фактическа страна по делото е установено следното: Дружеството жалбоподател има сключен с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от директора на РЗОК -Стара Загора, индивидуален договор № 241276/06.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ. Със Заповед № РД-18-778/21.07.2025 г., на Директора на РЗОК - Стара Загора в изпълнение на Заповед №РД-25-363/16.07.2025 г. на Управителя на НЗОК за извършване на съвместни проверки на територията на РЗОК - Стара Загора е възложена проверка със задача контрол по изпълнение на договорите за оказване на извънболнична дентална помощ. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол №Р-963/01.08.2025 г., връчен на управителя на ЛЗ на 11.08.2025г, а с констатациите му е запознат срещу подпис. Възражения против Протокола не са постъпили, поради което с изтичане на срока за тяхното представяне и с оглед задължението на Директора на РЗОК по чл.75 ал.4 от ЗЗО е издадена заповед за налагане на санкции въз основа на констатациите на контрольорите. Констатациите по т.1 и т.2 от Протокола и Заповедта са подведени под състава на чл. 16 ал.2 вр. с чл.72 т. 2 и Приложение №4 от НРД за ДД за 2023-2025г, като на осн. чл.153, ал.1 от НРД 2023-2025 г., е наложена финансова неустойка в минималния размер от 50лв. Установено е неспазване на указанията за налично и технически изправно медицинско оборудване, обзавеждане, предвид липсата на изискуеми лекарства. Случаите по т.3 и т.4 от Заповедта са квалифицирани като нарушения на чл. 129 ал.2 т.1 буква „А“ от НРД -Амбулаторен лист за извършената дейност се издава от лекаря по дентална медицина като електронен документ, а не като хартиен. Пациентът подписва амбулаторния лист, с което удостоверява, че е информиран за извършените дентални дейности, назначената терапия и очакваните резултати. За нуждите на предоставянето на амбулаторния лист на пациента амбулаторният лист може да бъде генериран и отпечатан и на хартиен носител при спазване на изискванията, реквизитите и стандарта на документа, посочени в приложение № 2. Случаят по т.7 от Заповедта е подведен също под чл.154 от НРД 2023-2025 г. за ДД – нарушение при работа с медицинска и финансова документация, но не поради нарушаване изискванията на чл.129 от НРД 2023-2025 г., а поради това, че в поле насочване за лечение към лекар ПИДП и/или СИДП не е отразено медицинско направление бл. МЗ 119А с насочване към лекар специалист с код 62 (орална хирургия) в нарушение на чл.93 и чл.129 ал.2 буква „Б“ вр. с т.10 и ал.3 от НРД 2023-2025 г. за ДД не е отразено издаването му в електронния АЛ. Случаят по т.5 от Протокола и Заповедта – липсва обстоен преглед с код 101 (снемане на орален статус при първо посещение за 2025 г.) в отчетения в електронен формат АЛ, е отнесен като нарушение на чл.88 ал.2, представляващо състав по чл. 152 от НРД 2023-2025 г. за ДД: Когато изпълнител на дентална помощ наруши условията и реда за оказване на дентална помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. По т.6 от Заповедта – с АЛ № 25066100DD55/03.01.2025 г. нарушението касае касае отчетена дейност с код 101 снемане на обстоен зъбен статус, като за зъб с код 18 е вписан статус интактен в поле диагноза Z 01.2 „Стоматологично изследване“. С АЛ от 05.11.2024 г. зъб с код 18, при снемане на орален статус, е със статус корен R и насочване към хирург, като зъб със същият код 18 е изваден на 07.12.2024 г. от другия лекар в ЛЗ, отчел дейността по екстракция на дълбоко фрактуриран зъб с диагноза „Radix religvae“. От тези факти е направен извод, че е грешен оралния статус. Случаят е квалифициран правно като осъществяване на чл.133 от НРД 2023-2025 г. за ДД – представяне на неверни данни в отчетите по договора, защото дейността с код 101 е отчетена в РЗОК Стара Загора с АЛ от 03.01.2025 г. Случая по т.30 от оспорената Заповед – С АЛ№24311В09ВА15/23.10.2024 г. са представени неверни данни за орален статус на пациент, в който зъб с код 44 е вписан като липсващ Е, като изложените аргументи за правното съдържание на нормите на чл.133 вр. с чл.132 вр. с чл.129 ал.6 вр. с ал.2 т.1 от НРД 2023-2025г за ДД се отнасят и до този случай. Случаите по т. 8 до т.29 включително и този по т.31 са при идентични факти на тези, описани по т.6 и т.30, като разликата е, че нарушенията са извършени при действието на НРД 2020-2022 за ДД, поради което са посочени съответните и с идентично съдържание разпоредби на чл.128 вр. с чл.124 ал.1 т.1 и ал.3, и Приложение №2А от НРД 2020-2022 г. за ДД, а имуществените санкции са наложени на основание чл. 150 от НРД 2020-2022 г. вр. с §6 от ПЗР на НРД 2023-2025 г. за ДД. По силата на §6 от ПЗР на НРД 2023-2025 г., в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31 август 2023 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на дентална помощ, се прилагат глобите и санкциите, предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и НРД за денталните дейности за 2020 - 2022 г., като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по ЗЗО и НРД за денталните дейности за 2023 – 2025 г. В частта по т.11, т.12, т.13, т.15, т.17, т.21 и т.22 е установено снемане на неверен зъбен статус два пъти с два АЛ, но е наложена една имуществена санкция, като са вписани в АЛ за извършване на дейност с код 101, относима към различни години. Позовавайки се на чл. 146 ал.3 от НРД 2020-2022 г. за ДД и чл. 151 ал.3 от НРД 2023-2025 г., съгласно които разпоредби за извършени нарушения от различни лекари по дентална медицина от лечебното заведение – ИДП, се налага съответната санкция за всяко едно от тях, което съответства и на правилото за всяко нарушение да се налага съответна по вид и размер санкция. Съдът е приел, че налагането на една финансова неустойка за два отделни случая на неверен зъбен статус, всеки от които самостоятелно осъществява състав на нарушение на чл.128 от НРД 2020-2022 г. за ДД, е в противоречие с чл.146 ал.3 от НРД 2020-2022 г. и съответния му по съдържание чл.152 ал.3 от НРД 2023-2025 г. за ДД, поради което в тази част заповедта е отменена като материално незаконосъобразна. Съобразявайки приложимата нормативна уредба за всяко от констатираните нарушения и след преценка на доказателствата и възраженията на страните, съдът е обосновал извод за частична законосъобразност, съответно незаконосъобразност, на оспорения административен акт в посочените части. Изложил е аргументи за правилното определяне размера на всяка финансова неустойка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд обосновано е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и при липсата на съществени нарушения на административно производствените правила. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. От анализа на всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил частично законосъобразен акт. Възраженията, наведени в касационните жалби се преценят като неоснователни. Административната отговорност на лечебното заведение е ангажирана във връзка с допуснати нарушения по изпълнението на индивидуален договор за оказване на първична извънболнична дентална помощ. Фактите по спора потвърждават възприетите от първоинстанционния съд установявания по т. т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10, т.14, т.16, т.18, т.19, т.20, т.23, т.24, т.25, т.26, т.27, т.28, т.29, т.30 и т.31 от оспорената заповед. Не е спорно установеното в т.т.1 и 2 от оспорената заповед неизпълнение от ЛЗ и нарушение на изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване, произтичащо от чл. 16 ал.2 вр. с чл.72 т. 2 и Приложение №4 от НРД за ДД за 2023-2025 г,. поради което на осн. чл.153 е наложена финансова неустойка в минималния размер от 50 лв. От приложените към протокола доказателства е безспорно установената липса на задължителни за поддържане лекарствени препарати в амбулаторията на ЛЗ, с което е осъществен състава на посоченото нарушение и правилно е наложена санкция в посочения размер. Съгласно чл.154, ал.1 от НРД 2023-2025г. за ДД, когато изпълнител на дентална помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лв. Такава санкция е наложена за нарушенията, визирани в т.т. 3, 4 и 7 от оспорената заповед за констатираното несъответствие между съдържанието на електронния и хартения амбулаторен лист. Воденето на медицинска документация е задължително и това е нормативно уредено. Съгласно чл. 124, ал. 2, б. „а“, документооборотът, който следва да води лекаря по обща дентална медицина или от лекаря – специалист по дентална медицина включва „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 2), както и електронен отчет за извършената дейност на ЗОЛ, отразена в амбулаторни листове, в определен от НЗОК формат, подписан с електронен подпис на лекаря по обща дентална медицина или от лекаря – специалист по дентална медицина, извършил дейностите. Екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от лекаря по обща дентална медицина или от лекаря – специалист по дентална медицина, и от ЗОЛ, формират амбулаторния журнал на лекаря по дентална медицина; екземпляр от амбулаторния лист се издава и предоставя на пациента при поискване. Надлежното водене на медицинската документация не е само от значение за заплащането на извършената дейност, но и за да може в бъдеще такава помощ да бъде съобразена с вече оказаната, тъй като амбулаторният лист е документът, в който се описва здравословното състояние. Предвид горното, квалификацията на нарушението по т.т. 3, 4 и 7 е правилна. Правилно, нарушението визирано в т.5 от заповедта е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.88, намираща се в Раздел ІІ „Условия и ред за оказване на извъболнична дентална помощ“, поради което нейното неспазване може да представлява случай на нарушение по чл.152 от НРД 2023-2025 г. за ДД. Съгласно чл. 88 ал.1 от НРД за ДД при първо посещение за съответната календарна година лекарят по дентална медицина задължително извършва обстоен преглед със снемане на орален статус на ЗОЛ. Задължението да се снеме зъбен статус при първото за годината посещение е безусловно, а изпълнението му се удостоверява в АЛ, наред с денталната помощ, ако е оказана такава. От анализираните доказателства е установено невписването в АЛ на извършена дейност, която е задължителна при първо за годината посещение, като правилно съдът е приел, че това не е явна фактическа грешка и не може да се изрази в несъответен код на дейността, щом в АЛ липсва снетия обстоен зъбен статус. Тази липса се подвежда правно като неспазване на условията и реда за оказване на дентална помощ, което осъществява състава на чл.152 от НРД 2023-2025 г. за ДД, която норма правилно е приложена към случая по т.5 от Заповедта. Чл. 155 от НРД за ДД за 2023-2025 г.( съответно чл.150 от НРД 2020-2022 г, приложим във вр. с §6 от ПЗР на НРД 2023-2025г за ДД) санкционира представянето на неверни данни в отчетите, изискуеми по договора, като на това основание са наложените санкции, предмет на т.т. 6 и 30, т.8 – т.29 и т. 31. Описаните в посочените точки от процесната заповед обстоятелства са точно квалифицирани. Съгласно чл.132 от НРД за ДД за 2023-2025 г.( чл. 127 от НРД за 2020 – 2022 г.) в РЗОК се води отчетност за всички първични медицински и финансово-отчетни документи, които ИДП представят за отчитане на извършената дейност: електронен отчет за извършената дейност на ЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат, фактури и „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4), придружено с електронен отчет, съдържащ назначените и извършени медико-диагностични изследвания, във формат, определен от НЗОК, в случай че са договорени. Съгласно чл.133 за представени неверни данни в отчетите по договора се прилагат разпоредбите на глава осемнадесета и глава деветнадесета. Част от отчетите е извършената дентална дейност, в т.ч. и снетият орален статус, който следва да бъде вписан правилно и вярно, което има пряко отношение към отчитаната дейност. В качеството му на първичен медицински документ, подписан от пациента и лекаря, амбулаторният лист съдържа информацията, която полежи на отчитане пред НЗОК и различията в съдържанието на наличната в него и отчетената такава сочи подаването на неверни данни в отчетите. Относно посочените случаи, от анализираните от съда доказателства за всеки случай, безспорно се доказва, че в отчетите по договора са подадени неверни данни относно оралния статус на съответния пациент. Дейността е отчетена РЗОК и съответно заплатена от бюджета на НЗОК. От материалите по делото се установява, че отразяването в отчетните документи на извършените дентални дейности не се дължи на технически грешки, а на вписване на неверни данни в тях, което е нарушение на индивидуалния договор за съставяне на редовна отчетна документация, което е мотивирало административния орган да издаде своя акт в посочения смисъл. Съдът подробно е мотивирал защо не приема възражението за наличие на явна фактическа или техническа грешка, което се споделя от настоящия съдебен състав. Вписването на неправилен орален статус не може да се приеме за такава грешка, доколкото се изискват специални знания за установяване на вярното медицинско състояние и безспорно не се касае за техническа грешка. Относно индивидуализацията на всяка една от санкциите по размер, съдът е изложил мотиви за обоснованост и целесъобразност, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед в частта по т.11, т.12, т.13, т.15, т.17, т.21 и т.22 като постановена при неправилно приложение на материалния закон – чл.146 от НРД 2020-2022 г. за ДД, поради което е постановена нейната отмяна. Съгласно цитираната разпоредба –ал.2 и 3, за всяко констатирано нарушение се прилага съответна по вид и размер санкция, а при констатирани нарушения, извършени от различни лекари по дентална медицина от лечебното заведение – ИДП, за всяко едно от тях се налага съответната санкция. Във всяка една от процесните точки са описани по повече от един АЛ, в който са посочени неверни данни за орален статус на конкретен пациент с код 101, относим за съответната година, т.е. всеки случай самостоятелно осъществява състав на нарушение на чл.128 от НРД 2020-2022 г. за ДД. Констатирано е снемане на неверен зъбен статус два пъти с два АЛ, но е наложена една имуществена санкция, което е в противоречие с чл.146 ал.3 от НРД 2020-2022 г. и съответния му по съдържание чл.152 ал.3 от НРД 2023-2025 г. за ДД. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдът е постановил законосъобразно решение, чиито мотиви се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. С оглед гореизложеното, тезите и на двамата касатори, за неправилност на първоинстанционното решение в съответните атакувани от тях негови части, не могат да бъдат споделени. Постановеният от АС – Стара Загора съдебен акт не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. Поради това и претенциите за разноски на касаторите също са неоснователни.