Определение № 138 от 04.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2010 г.

Производството е 248 ал.3 ГПК, тъй като предвиденото в закона производство за изменение на решението на съда в частта за разноските, в т.ч. и за тези който не са присъдени, не е реда на чл. 250 ГПК. С молба вх. Nо 4345/16.02.2012 година, заявена от адв. М. С. – АК с. З. като процесуален представител на Т. Х. е поискал да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски на доверителката му за първата и въззивна инстанция, съобразно отхвърлената част от иска по сметки. С отговор по чл. 248 ал.2 ГПК ответника по касация Н. К. чрез адв.Г. Й. поддържа становище, че молбата е недопустима поради пропуснат срок. По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: С Решение Nо 220 от 29.12. 2011 година, по гр.д. Nо 1521/20101 год. на ВКС-II отд., на основание чл. 293 ал.1 и ал. 2 ГПК, ВКС е отменил въззивно Решение Nо 190 от 19.07.2010 година по гр.д Nо 251/2010 година на ОС-Стара Загора, в частта по сметките в делбата по чл. 286 ГПК / отм./ във вр. с чл. 31 ал.2 ЗС и вместо него е постановил ново, с което е отхвърлен иска на Н. К. К. от [населено място] ,[жк]бл. 30 вх.Б ет.8 ап. 48 с ЕГ Nо [ЕГН] срещу Т. С. Х. от [населено място] кв. Т. ч. бл. 68 вх.Ает.7 ап. 37 с ЕГ Nо [ЕГН] иск по сметки по реда и на основание чл. 286 ГПК / отм./ във вр. с чл. 31 ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на чл. 2 401 лв. / две хиляди четиристотин и един лева/ за ползата от която е била лишена като съсобственик на недвижим имот в [населено място], както за заплащане на обезщетение за забава, на основание чл. 86 ЗЗД в размер на сумата 953 лв./ деветстотин петдесет и три лева./, като неоснователен и недоказан. С посоченото решение Н. К. К. е осъдена да заплати на Т. С. Х., сумата 434 лв., дължими разноски за касационната инстанция. Молбата за изменение на решението в частта за разноските, съгласно чл. 248 ал.1 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно закона, молбата следва да бъде подадена в едносмесечен срок от постановяването му, тъй като решенията по чл. 293 ГПК, с които спорът се решава по същество след отмяна на въззивното решение, е от категорията на необжалваемите. Срокът в чл. 248 ал.1 ГПК е процесуално преклузивен и с изтичането му се погасява правото да бъде сезиран съда, с искане за допълване и изменение на решението на съда, в частта за рзсноските. В конкретния случай искането за присъждане на разноски и за първата и въззивна инстанция, съставляващо по същество искане за изменение на решението в частта за разноските, е заявено на 16.02.2012 година.При данните, че решението на ВКС е обявено на 29.12.2011 година следва извод, че молбата е подадена след изтичане на едномесечния срок, Подадената молба по чл. 248 ал.1 ГПК извън срока по чл. 248 ал.2 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения състав ВКС-второ отделение на гражданската колегия