Определение от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9668/2026 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „ГРИЙНТЕХ БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 200287374, гр. София, представлявано от Изпълнителния директор Х. М., срещу Приложение №8 към чл.3, ал.1, т.7 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, приета с Постановление №76 на Министерски съвет/МС/ от 2016 г./Обн. ДВ, бр.30 от 2016 г., изм. и доп. бр.60 от 2018 г., бр.2 от 2021 г., бр.91 от 2021 г., бр.61 от 2025 г./ в редакцията, приета с параграф единствен от Постановление №131 от 3 септември 2026 г. на Министерски съвет, обнародвано в ДВ, бр.82 от 8 септември 2026 г. С оспорената разпоредба се определят нови, значително занижени единични размери на продуктовата такса за електрическо и електронно оборудване по категориите от Приложение №3 към Наредбата за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване/НИУЕЕО/. Оспорването обхваща новото Приложение №8 в неговата цялост. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с обстоятелството, че подава жалбата си след влизане в сила на оспорената редакция, т.е. срещу действащо право. „ГРИЙНТЕХ БЪЛГАРИЯ“АД е организация по оползотворяване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, на която е издадено Решение № ООп- ИУЕЕО-01-06 от 17.11.2022 г. от Министъра на околната среда и водите, съгласно което е натоварено от името на своите членове - лица, които пускат на пазара електрическо и електронно оборудване по чл. 14, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците/ЗУО/ - да управлява дейностите по разделно събиране, съхраняване и оползотворяване на отпадъци от ИУЕЕО на територията на страната. Дружеството има утвърдена програма по чл. 53 от ЗУО, с която е поело задължения за постигане на определени годишни количества събрано и оползотворено ИУЕЕО. За изпълнение на поетите цели дружеството възлага дейностите по събиране, транспортиране, съхраняване и предварително третиране на ИУЕЕО на оператори, притежаващи разрешение по чл. 35 от ЗУО. Към момента на подаване на жалбата АД има сключени пет действащи договори с оператори със срок до 31.12.2026 г. или по-дълъг, като всички съдържат идентичен ограничителен режим на предсрочно прекратяване. Два от тези договори съдържат и фиксирани минимални годишни възнаграждения, дължими независимо от реално събраните количества. Договорът с „Индустриални суровини“ ЕООД, ЕИК 204454625, е от 18.09.2025 г., със срок на действие три години. С анекс от 05.01.2026 г. чл. 1, ал. 1 от договора е изменен така, че изпълнителят се задължава да организира и осъществява дейности с не по-малко от 10 000 тона ИУЕЕО годишно срещу възнаграждение в размер не по-малко от 2 500 000 евро за всяка година от действието на договора, което се дължи в края на всяка календарна година независимо от реално събраните, съхранени и третирани месечни количества. Договорът със „Стийл Колект“ ЕООД, ЕИК 205501177, е от 02.02.2026 г., със срок до 31.12.2026 г. С анекс от 09.02.2026 г. са уговорени не по-малко от 7 500 тона годишно срещу възнаграждение в размер не по-малко от 2 250 000 евро годишно, независимо от реално събраните количества. По тези два договора дружеството е обвързано с несвиваем годишен разход в размер на не по-малко от 4 750 000 евро, който не зависи нито от събраните количества, нито от размера на продуктовата такса, и от който то не може да се освободи с едностранно волеизявление. И двата анекса са сключени през януари и февруари 2026 г., преди първото публично обявяване на намерение за намаляване на продуктовите такси на 20.04.2026 г. И двата договора съдържат идентичен ограничителен режим на предсрочно прекратяване: с 14-дневно предизвестие само при системно неизпълнение /чл. 3, ал. 1 и 2/, по взаимно съгласие, при откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация, или при загубване на разрешение /чл. 4, ал. 1/. Същият режим се съдържа и в останалите три действащи договора - с „Надин Холд” ЕООД, ЕИК 201693513, от 18.09.2025 г., с „Евро Стийл Трейд“ ООД и с „Еко Рисайклинг България” ЕООД, всички със срок на действие до 31.12.2026 г. По тези три договора възнаграждението не е фиксирано в абсолютна годишна сума, а се определя по реда на приложенията и възлагателните писма към тях; те се представят, за да бъде установен пълният обхват на мрежата, чрез която дружеството изпълнява задълженията си, и обвързаността му с оператори за целия период до 31.12.2026 г. Жалбоподателят е адресат на оспорената норма, защото като организация по оползотворяване на отпадъци не само е икономически засегнат от размера на продуктовата такса, но и при определени условия организацията я дължи - чл. 23, ал. 1, вр. с чл.22, ал.3 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса/Наредбата/. На следващо място се сочи, че оспорената норма определя правната рамка, в която дружеството формира приходите си. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата продуктова такса не се заплаща от лицата, които участват в колективна система, представлявана от организация по оползотворяване, или които изпълняват задълженията си индивидуално; съгласно ал. 3 освобождаването действа само при доказано изпълнение на задълженията. Продуктовата такса следователно не е самостоятелно фискално вземане, а законово установената алтернатива на изпълнението: лицето, което пуска на пазара електрическо и електронно оборудване, или изпълнява задълженията си самостоятелно или чрез организация по оползотворяване, или заплаща таксата. Размерът по оспорената продуктова такса действа като конкурентна горна граница на възнагражденията, които дружеството може да договаря със своите членове. Затова в отношенията със своите членове жалбоподателят урежда възнаграждението си като процент от нормативно установения размер на продуктовата такса: съгласно чл. 15, ал. 1 и 3 от Общите условия членът заплаща месечна вноска за всеки килограм пуснато на пазара оборудване, а единичният й размер „се определя като процент от таксата на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда/ПУДООС/ за килограм в зависимост от вида ЕЕО“ и се посочва в споразумение към общите условия. Съгласно чл. 2 от действащото споразумение за членство тарифата възлиза на 65 на сто от размера на продуктовата такса за съответния вид оборудване по Приложение № 8 към чл. 3, ал. 1, т. 7 от Наредбата. При запазване на действащото съотношение между възнагражденията на дружеството и размера на продуктовата такса годишните приходи на дружеството по двете основни направления на дейността му се снижават от 5 821 542,55 евро на 1 756 218,15 евро, т.е. с 4 065 324,40 евро, или с 69,8 %. Същевременно дружеството има поети договорни задължения в размер на не по-малко от 4 750 000 евро годишно, които не подлежат на едностранно намаляване или прекратяване. Резултатът е годишен дефицит от 2 993 781,85 евро - при дейност, която при действащите размери се осъществява с положителен финансов резултат. Жалбоподателят сочи, че с процесното Приложение №8 е засегнато изпълнението на публичноправните задължения на дружеството, тъй като дефицит от посочения порядък прави обективно невъзможно изпълнението на поетите с програмата по чл. 53 от ЗУО годишни цели за събиране и оползотворяване. Последиците не се изчерпват с риска за самото разрешение: при неизпълнение на целите за дружеството възниква и задължение за заплащане на продуктова такса в пълен размер за цялото количество електрическо и електронно оборудване, пуснато на пазара от неговите членове през предходната година. На основание чл. 190, ал. 1, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 196 и чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК жалбоподателят е направил особено искане съдът да спре действието на оспорената част от Наредбата до окончателното приключване на производството с влязъл в сила. Сочи се, че вредите, които действието на оспорената уредба може да причини на жалбоподателя, са следните: пропуснат приход от възнагражденията, дължими от членовете на организацията. Възнагражденията са основният приход на дружеството в това му качество и са обвързани с размера на продуктовата такса по Приложение № 8; невъзможност да бъдат покрити договорните задължения към подизпълнителите, които са фиксирани в абсолютни суми и не следват размера на таксата, с произтичащата от това отговорност за вреди по чл. 14 от двата договора; невъзможност да бъдат изпълнени поетите с програмата по чл. 53 от ЗУО годишни цели и възникване на задължение за заплащане на продуктова такса в пълен размер за цялото количество електрическо и електронно оборудване, пуснато на пазара от членовете през предходната година, съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата; риск за самото разрешение, въз основа на което дружеството осъществява дейността си; свиване на изградената мрежа за събиране и невъзможност да бъдат изпълнявани договорите с общини, с търговски обекти и с оператори на площадки; отрицателен финансов резултат и невъзможност недостигът да бъде покрит със собствени средства и съкращаване на персонал. От момента на влизане в сила на оспорената уредба всяко следващо начисление към член на организацията се извършва при съществено понижена референтна стойност, и то по силата на самата договорна клауза: вноската е определена като 65 на сто от размера по Приложение № 8, поради което намалението на този размер се пренася върху прихода автоматично, без ново волеизявление на страните. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1 от Общите условия организацията наистина има право да измени размера на вноската при „нормативни промени по отношение на дължимата продуктова такса към ПУДООС“, но тази възможност не отстранява вредата, а само потвърждава връзката между таксата и вноската. Съгласно чл. 19, ал. 1 изменената тарифа влиза в сила от 1 януари на следващата календарна година, т.е. действието й е занапред. Организацията не може да компенсира намалението на таксата с повишаване на вноската. Размерът на пропуснатия приход по двете основни направления на дейността на дружеството възлиза на 4 065 324,40 евро годишно, или приблизително 338 777 евро месечно, при непроменени разходи. Разходната страна на дейността на жалбоподателя е фиксирана в абсолютни суми и не следва размера на продуктовата такса. По анекса от 05.01.2026 г. към договора с „Индустриални суровини“ ЕООД дружеството дължи не по-малко от 2 500 000 евро годишно; по анекса от 09.02.2026 г. към договора със „Стийл Колект“ ЕООД - не по- малко от 2 250 000 евро годишно. И в двата случая задължението се дължи в края на календарната година независимо от реално събраните, съхранени и третирани количества. Дружеството е отправило до операторите си предложение за пропорционално намаляване на цените вследствие на промените в Наредбата и е получило писмен отказ. Резултатът е годишен дефицит в размер на 2 993 781,85 евро спрямо несвиваемия договорен минимум - при дейност, която при действащите размери се осъществява с положителен финансов резултат. Двата анекса са сключени на 05.01.2026 г. и на 09.02.2026 г., тоест преди първото публично обявяване на намерение за намаляване на продуктовите такси на 20.04.2026 г. Задълженията не са поети в очакване на нормативната промяна. Значителността на вредата се преценява съотнесено към обема на дейността на оспорващия. Годишният приход на дружеството по двете разглеждани направления е от порядъка на 5 821 542,55 евро, а пропуснатият приход възлиза на близо 70 на сто от него. Дефицит от близо три милиона евро годишно при дружество с такъв мащаб не представлява влошаване на финансовия резултат, а поставя под въпрос самото продължаване на дейността и изпълнението на целите по програмата по чл. 53 от ЗУО. Организацията по оползотворяване няма друг съществен източник на средства освен възнагражденията на своите членове, а разходите й по договорите с операторите са фиксирани в абсолютни суми и се дължат независимо от събраните количества. Приход, който покрива под една трета от дължимите по тези договори суми, създава реален риск от невъзможност да бъдат изпълнявани както договорните, така и публичноправните задължения на дружеството. Ако недостигът доведе до спиране на плащанията към операторите, договорите подлежат на прекратяване по чл. 4, ал. 1 от тях, а неизпълнението на една или повече от целите по чл. 14, ал. 1 от ЗУО е основание за отнемане на разрешението по чл. 91, ал. 1, т. 2 от същия закон. Трудната поправимост на вредата не се изчерпва с невъзстановимостта на пропуснатите приходи. Прекратените поради неплащане договори с операторите не се възстановяват с отмяната на нормата; изградената и поддържана от тях мрежа от площадки и пунктове за събиране не се възстановява автоматично; членовете, напуснали колективната система, не се връщат в нея по силата на съдебното решение. Ако до влизането в сила на решението дружеството бъде обявено в несъстоятелност или разрешението му бъде отнето, отмяната на нормата няма да заличи тези последици. Именно затова опасността следва да бъде преценявана към момента, в който тя все още може да бъде предотвратена. На последно място жалбоподателят излага съображения относно съпоставянето с обществения интерес: Интересът, който би бил накърнен от спирането, е интересът на определена група лица - тези, които пускат на пазара електрическо и електронно оборудване и биха заплащали по-ниска такса. В оценката на въздействието вносителят определя като очаквани отрицателни последици от препоръчания вариант затрудняване на постигането на националните и европейските цели за събиране и оползотворяване, отслабване на икономическия стимул за участие в системите за разширена отговорност на производителя и риск от засилване на нелоялната конкуренция и на сивия сектор. Незабавното действие на оспорената уредба противоречи на устройственото решение на Закона за управление на отпадъците. Съгласно чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата продуктова такса не се заплаща от лицата, които участват в колективна система, представлявана от организация по оползотворяване, или които изпълняват задълженията си индивидуално, и то само при доказано изпълнение на тези задължения; съгласно ал. 4 при неизпълнение лицата, които заплащат продуктовата такса, се определят със заповед на министъра по реда на чл. 59, ал. 2 от ЗУО. Заплащането на таксата следователно не е равностойна алтернатива на изпълнението, а последицата от неговата липса. Основната форма, чрез която законът постига целите си, е реалното разделно събиране и оползотворяване - самостоятелно или чрез колективна система. Последиците от преустановяване на дейността на организацията са необратими и несъизмерими с интереса, който оспорената уредба обслужва. Колективната система не е търговска надстройка върху задълженията по чл. 14 от ЗУО - тя е начинът, по който тези задължения фактически се изпълняват. Мрежата на жалбоподателя се състои от места за разделно събиране в търговски обекти и от площадките на операторите, на които дейностите са възложени: само за периода 01.01.2026 г. - 30.06.2026 г. местата за разделно събиране са 156, а дружеството има и действащи договори с общини, най-ранният от които от 24.10.2013 г. Тази мрежа не се свива постепенно - тя спира, и то от страната на операторите: при отпадане на финансирането площадките се закриват, местата за събиране в търговските обекти остават без обслужване, а излязлото от употреба оборудване се насочва към общия битов поток или към нерегламентирани площадки. Възстановяването на такава мрежа отнема години и не следва автоматично от отмяната на нормата. Съгласно чл. 10, ал. 8 от Наредбата за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване приоритетно се събират топлообменното оборудване, съдържащо озоноразрушаващи вещества и флуорирани парникови газове, флуоресцентните лампи, съдържащи живак, фотоволтаичните панели и малките уреди по категории 5 и 6. Именно при тези категории намалението е най-драстично. Уредбата отслабва финансирането точно на потоците, чието неправилно третиране освобождава в средата озоноразрушаващи вещества, живак, олово и кадмий, и които Наредбата определя като приоритетни именно заради това. Неизпълнението на националните цели за събиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване е риск за държавата, а не за отделно дружество. Целта по чл. 10, ал. 2 от Наредбата за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване - разделно събиране на количество, равно на не по-малко от 65 на сто от средното тегло на пуснатото на пазара оборудване през предходните три години - транспонира чл. 7, § 1 от Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване /ОЕЕО/ и се изпълнява ежегодно /чл. 10, ал. 4/. Наредбата въвежда изискванията и на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви, в редакцията й по Директива /ЕС/ 2018/851 /§ 2, т. 1 и т. 3 от преходните и заключителните й разпоредби/, а самият вносител обосновава оспорения акт именно с принципа на разширената отговорност на производителя по тази директива, съгласно който финансовите вноски се определят въз основа на действително необходимите разходи за разделно събиране, транспортиране и третиране. Оспорената уредба обръща този принцип: тя намалява финансирането, без да намалява целта. Тези цели са адресирани не към жалбоподателя, а към Република България в качеството й на държава членка. Неизпълнението на задължение, произтичащо от директива, е основание за производство за установяване на неизпълнение по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а при неизпълнение на решението на Съда на Европейския съюз - за налагане на еднократно платима сума или на периодична имуществена санкция по чл. 260, § 2 от Договора. Тежестта от такава санкция се понася от държавния бюджет, включително от лицата, в чиято полза таксата се намалява. В обобщение – „ГРИЙНТЕХ БЪЛГАРИЯ“АД посочва, че оспорената уредба спестява разход на определена група лица, а последиците са за цялото общество - влошена среда и застрашено здраве при нерегламентирано третиране на опасни компоненти; разходи, които общините ще понесат, поемайки в битовия поток отпадък, който не им се дължи и евентуална имуществена санкция за неизпълнение на цели, които оспорената уредба остави непроменени, докато лиши системата от средствата за тяхното постигане. Относно пропорционалността на исканата мярка се сочи, че не се иска спиране на действието на Наредбата в цялост, нито на други части на Постановлението, а единствено на оспорената редакция на Приложение № 8 към чл. 3, ал. 1, т. 7. В подкрепа на искането си за спиране изпълнението на оспореното приложение „ГРИЙНТЕХ БЪЛГАРИЯ“АД е представило с жалбата си следните писмени доказателства: Утвърдена програма по чл. 53 от Закона за управление на отпадъците с поетите годишни цели; Договор за изпълнение на дейности по събиране, съхраняване и оползотворяване на ИУЕЕО от 18.09.2025 г. между „Грийнтех България“ АД и „Индустриални суровини“ ЕООД и Анекс от 05.01.2026 г. към договора по т. 4; Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3 - Отчет по договора с „Индустриални суровини“ ЕООД от 14.07.2026 г.; Договор за изпълнение на дейности по събиране, съхраняване и оползотворяване на ИУЕЕО от 02.02.2026 г. между „Грийнтех България“ АД и „Стийл Колект“ ЕООД и Анекс от 09.02.2026 г. към договора по т. 6; Договор за изпълнение на дейности по събиране, съхраняване и оползотворяване на ИУЕЕО от 18.09.2025 г. между „Грийнтех България“ АД и „Скрап Металс С.М“ ООД, със срок на действие до 31.12.2026 г.; Договор за изпълнение на дейности по събиране, съхраняване и оползотворяване на ИУЕЕО от 18.09.2025 г. между „Грийнтех България“ АД и „Надин Холд“ ЕООД, ЕИК 201693513, със срок на действие до 31.12.2026 г.; Договор за изпълнение на дейности по събиране, съхраняване и оползотворяване на ИУЕЕО между „Грийнтех България“ АД и „Евро Стийл Трейд“ ООД, със срок на действие до 31.12.2026 г.; Договор за изпълнение на дейности по събиране, съхраняване и оползотворяване на ИУЕЕО между „Грийнтех България“ АД и „Еко Рисайклинг България“ ЕООД, със срок на действие до 31.12.2026 г.; Писма от изпълнителния директор на „Грийнтех България“ АД до „Индустриални суровини“ ЕООД, „Стийл Колект“ ЕООД, „Надин Холд“ ЕООД, „Евро Стийл Трейд“ ООД и „Скрап Металс С.М“ ООД с предложение за намаляване на договорените цени; 5 броя отговори на писма до изпълнителния директор на „Грийнтех България“ АД, с което операторите отказват намаляване на договорените цени; Общи условия на организацията по оползотворяване „Грийнтех България“ АД и типово споразумение за членство; Извадка от издадени фактури към членове на организацията за 2026 г. - 20 броя; Годишен финансов отчет на „Грийнтех България“ АД за 2025 г.; Справка за приходите и разходите на дружеството към 30.06.2026 г.; Междинен финансов отчет на „Грийнтех България“ АД към 30.06.2026 г.; Междинен финансов отчет на „Грийнтех България“ АД към 31.08.2026 г.; Справка за задълженията на „Грийнтех България“ АД към 30.06.2026 г.; Справка за наличните парични средства на „Грийнтех България“ АД към 30.06.2026 г.; Справка за заетите лица и разходите за персонал на „Грийнтех България“ АД; Протокол от заседание на съвета на директорите на „Грийнтех България“ АД от 15.12.2025 г. за приемане на решение за определяне на размер на продуктова такса за ЕЕО; Годишен отчет по приложение № 14 към Наредбата за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване и доклад за фактически констатации за 2025 г., подадени с писмо изх. № 753 от 14.04.2026 г., постъпило в Министерството на околната среда и водите с вх. № 26-00-701 от 15.04.2026 г.; Отчет за изпълнение на целите по чл. 10 и чл. 14 от Наредбата за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване; Заповеди на министъра на околната среда и водите от 12.09.2025 г. за определяне на пазарните дялове за 2024 г. на организациите по оползотворяване на ИУЕЕО - № РД-619, № РД-621, № РД-622, № РД-623, № РД-626 и № РД-627; Списък на членовете на организацията с количествата електрическо и електронно оборудване, пуснати на пазара през 2025 г. и 2026 г.; Табличен списък на общините с действащи договори и договори с общините Симитли от 24.10.2013 г. с анекс от 20.10.2015 г. и Бобошево от 2026 г; Списък на местата за разделно събиране и на пунктовете на „Грийнтех България“ АД за периода 01.01.2026 г. - 30.06.2026 г. и Становище от одитор от 14.04.2026 г. По жалба на „ЕЛТЕХРЕСУРС“АД, с ЕИК 175293852, със седалище и адрес на управление: гр. София 1517, бул. „Владимир Вазов“ 40, ет. 2, представлявано от Т. З. Б. - изпълнителен директор, против Параграф единствен от Постановление N131 от 3 септември 2026 г. на Министерския съвет за изменение на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, обнародвано в Държавен вестник“, бр. 82 от 8 септември 2026 г., съответно — Приложение N 8 към чл. 3, ал. 1, т. 7 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, приета с Постановление NO 76 на Министерския съвет от 2016 г. /обн., ДВ. бр. 30 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 60 от 2018 г., бр. 2 и 91 от 2021 г. и бр. 61 от 2025 г./, в редакцията, приета с посоченото постановление, е образувано адм. дело №9673/2026 г., което с Определение №9104/25.09.2026 г. на състав на Седмо отделение, ВАС, е присъединено към настоящото адм. дело. Сочи се, че жалбоподателят е организация по оползотворяване на отпадъци от електрическо и електронно оборудване, която осъществява дейността си въз основа на Решение Ne ООп - ИУЕЕО - 02 - 04 от 24.11.2022 г. на Министъра на околната среда и водите, издадено на основание чл. 89, ал. 4 и 5 от ЗУО, със срок на действие на разрешението до 31.12.2027 г. Продължаването е извършено въз основа на представена актуализирана програма за управление на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване по чл. 53, ал. 1 от ЗУО, утвърдена от министъра на околната среда и водите. Дружеството е обвързано с конкретни количествени цели до 31.12.2027 г. — съгласно таблица №5 от програмата целта на организацията е 38 640 тона разделно събрано излязло от употреба оборудване за 2026 г. и 39 490 тона за 2027 г., изведени при национална цел за разделно събиране от 75 735 тона, съответно 77 250 тона, и прогнозен пазарен дял на организацията от 51,02 на сто, съответно 51,12 на сто. Правният интерес от оспорването „ЕЛТЕХРЕСУРС“АД обосновава с обстоятелството, че е адресат на процесната норма, и същевременно е лице, чиито приходи нормата пряко определя. Продуктовата такса е публично задължение с изчерпателно изброени в закона основания, а за организациите по оползотворяване основанието е по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗУО и е свързано с неизпълнение на задълженията и целите по чл. 14 от ЗУО. Процесната норма определя именно размера, в който самият жалбоподател би дължал такса при неизпълнение на целите - в пълен размер, за цялото количество оборудване, пуснато на пазара от неговите членове. Т.е., жалбоподателят е пряк адресат на оспорената разпоредба. От друга страна, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата продуктова такса не се заплаща от лицата, които участват в колективна система, представлявана от организация по оползотворяване, или изпълняват задълженията си индивидуално. Съгласно ал. 3 освобождаването действа само при доказано изпълнение, а съгласно ал. 4 при неизпълнение задължените лица се определят със заповед на министъра по реда на чл. 59, ал 2 от ЗУО. Заплащането на таксата не е равностойна алтернатива на изпълнението - то е последицата от неговата липса. На следващо място се сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1 от Договора за членство в колективната система, който жалбоподателят сключва с всеки свой член, изпълнителят изпълнява задълженията си „срещу заплащането на вноска в размер на 60 % от размера на продуктовата такса за електрическо и електронно оборудване по Приложение №8 към чл.3, ал. 1, т. 7 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса“. Възнаграждението на жалбоподателя е определено като процент от процесната разпоредба - не като цена, а като функция на нея. Същата рамка е приета и на корпоративно равнище. С решение по т. 2 от протокола от заседанието на Съвета на директорите от 29.12.2025 г. лицензионното възнаграждение за 2026 г. е определено „в размер на шестдесет на сто от размера на приложилата държавна / продуктова такса“. Рамката е приложена и в допълнителното споразумение към договора за членство, с което чл. 21 от договора се изменя и вноската се определя по категории, и в действащия ценоразпис за 2026 г. Двата документа възпроизвеждат действащите размери по Приложение №8 в лева и в евро, посочват процента за всяка категория — 60 на сто за категории 1, 2, 4а, 46, 5 и 6 и 70 на сто за категория 3 — и извеждат единичната вноска: 0,4755 EUR/кг, 1,0277 EUR/кг, 1,5211 EUR/кг, 0,2761 EUR/кг 0,2761 EUR/кг, 1,0277 EUR/кг и 0,5982 EUR/кг. Същото съотношение е признато и от вносителя на проекта. В частичната предварителна оценка на въздействието той приема, че лицензионните възнаграждения са „средно около 60% от размерите на продуктовата такса“ и че публичната такса „фактически действа като горна и ориентировъчна референтна стойност за частните възнаграждения. По този начин намаляването на размера на таксите по Приложение №8 намалява, автоматично и по силата на самите сключени договори, възнаграждението на жалбоподателя. Оспорването е насочено срещу двете разпоредби, по следното съображение: Постановлението на Министерски съвет е обнародвано на 08.09.2026 г. и с него Приложение №8 се изменя изцяло. Жалбоподателят уточнява, че оспорва параграфа от постановлението, с който изменението е извършено, съответно — след изтичане на vacatio legis, оспорването е насочено срещу Приложение №8 в приетата с него редакция. С жалбата „ЕЛТЕХРЕСУРС“АД е направило особено искане на основание чл. 190, ал. 1, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 196 и чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, съдът да спре действието на процесните разпоредби до окончателното приключване на производството, по следните съображения: Дружеството сочи, че в случая вредите са както значителни, така и трудно поправими, по следните съображения: Приходите на жалбоподателя се формират изцяло от вноските на членовете на колективната система. По оборотните ведомости и приходите от продажба на услуги възлизат на 10 253 833,80 евро към 30.06.2026 г. и на 15 311 047,96 евро към 31.08.2026 г., а разходите за външни услуги за същите периоди са съответно 10 174 951,42 евро и 15 206 449,66 евро – т.е. приходът покрива разхода по дейността с марж от порядъка на един процент. Количествата, за които тези вноски се дължат, са установени. През 2025 г. членовете на организацията са пуснали на пазара 76 962 561 кг електрическо и електронно оборудване. За периода 01.01.2026 г. — 30.06.2026 г. количеството е 25 444 024 кг, разпределено по категории, както следва: 7 283 638 кг по категория 1; 1 046 677 кг по категория 2; 75 532 кг по категория 3; 12 717 508 кг по категория 4а; 387 344 кг по категория 46; 3 633 523 кг по категория 5 и 299 602 кг по категория 6. Тъй като вноската е фиксиран процент от продуктовата такса, намалението се пренася върху приходите непосредствено. При действителната структура на количествата за първото полугодие на 2026 г. и при процентите по действащия ценоразпис средно претегленото намаление на вноските е 77,22 на сто - вноските спадат 4,39 пъти. Приложено към действително отчетения приход от 15 311 047,96 евро към 31.08.2026 г., същият обем би донесъл при процесните размери приход от порядъка на 3 487 600 евро, тоест с около 11 823 400 евро по-малко. Разходната страна обаче не следва размера на таксата. Дейностите по събиране, транспортиране, съхраняване и третиране се извършват от оператори по договор, а дължимото към тях е уговорено в евро за тон и не се променя от размера на публичната такса. Възложените дейности на „Евро Стийл Трейд“ ООД с допълнителното споразумение от 02.01.2026 г. са на стойност 8 381 125 евро за 2026 г. и 8 814 870 евро за 2027 г., т.е. средно 698 427 евро, съответно 734 573 евро на месец. При процесните размери приходът на отчетения до 31.08.2026 г. обем дейност би бил от порядъка на 3 487 600 евро, докато само разходите за външни услуги за същия период са 15 206 449,66 евро - т.е. приходът би покрил под една четвърт от тях. Съпоставката между двете страни е решаваща и на единица количество, тоест независимо от обема на дейността. Цената, която жалбоподателят заплаща на оператора за един килограм действително събрано и предварително третирано оборудване, е 0,53 евро за категория 1; 1,045 евро за категория 2; 2,12 евро за категория 3; 0,32 евро за категории 4а и 46; 1,28 евро за категория 5 и 0,71 евро за категория 6. Тези цени са уговорени с допълнителното споразумение от 02.01.2026 г. и се прилагат месец по месец с възлагателните писма по чл. 1, ал. 1 от договора. Двете величини следва да бъдат приведени към една и съща база. Продуктовата такса се дължи за цялото количество, пуснато на пазара /чл. 3, ал. 2 от Наредбата/, а задължението за разделно събиране обхваща количество, равно на не по-малко от 65 на сто от средното тегло на пуснатото на пазара ЕЕО през предходните три години /чл. 10, ал. 2 от Наредбата за излязлото от употреба електрическо и оборудване; в този размер - от 1 януари 2020 г., § 7, т. 5 от преходните и заключителните и разпоредби/. При съпоставими количества по години това означава, че на всеки килограм, пуснат на пазара, съответства задължение за събиране на 0,65 кг. Отнесен към килограм, пуснат на пазара, разходът за реално изпълнение следователно е 0,3445 евро за категория 1; 0,6793 евро за категория 2; 1,378 евро за категория 3; 0,208 евро за категории 4а и 46; 0,832 евро за категория 5 и 0,4615 евро за категория 6, а процесните размери на таксата са съответно 0,20, 0,20, 1,04, 0,16, 0,16, 0,20 и 0,15 евро за килограм. Т.е. по всяка една от седемте позиции разходът за реалното изпълнение надвишава целия размер на таксата - 4,16 пъти при категория 5; 3,4 пъти при категория 2; 3,08 пъти при категория 6; 1,72 пъти при категория 1; 1,33 пъти при категория 3 и 1,3 пъти при категории 4а и 46. Съпоставено със собственото възнаграждение на организацията (60 на сто от таксата, съответно 70 на сто за категория 3/, съотношението е следното. При действащите размери вноската покрива този разход с надбавка между 10 и 51 на сто според категорията, т.е. дейността се самофинансира. При процесните размери вноската покрива между 14 и 53 на сто от него: 0,12 евро вноска 0,3445 евро разход при категория 1; 0,12 срещу 0,6793 при категория 2; 0,728 срещу 1,378 при категория 3; 0,096 срещу 0,208 при категории 4а и 46; 0,12 срещу 0,832 при категория 5 и 0,09 срещу 0,4615 при категория 6. Задълженията към оператора са възникнали преди обнародването на процесната норма и тя не ги променя. По договора с „Евро Стийл Трейд“ ООД,ЕИК 203039195, и допълнителното споразумение къьм него от 02.01.2026 г. организацията е възложила на оператора минимални прогнозни количества и цена за изпълнение - за периода 01.01.2026 г. — 31.12.2026 г. 15 100 тона на обща стойност 8 381125 евро, а за периода 01.01.2027 г. - 31.12.2027 г. 15 800 тона на обща стойносг 8 814 870 евро. Съгласно т. 3 от споразумението възложените количества се смятат за възложени за отчитаната година, а операторът е длъжен да докаже изпълнението на нормативно определените цели за събирането и рециклирането им през нея. Жалбоподателят е предприел действия да ограничи вредата, но те са отказани. С писмо изх. №72/09.09.2026 г. дружеството е поискало от „Евро Стийл Трейд“ ООД намаляване на договорените цени до 134 евро на тон за категория 1; 122 евро за категория 2; 924 евро за категория 3; 87 евро за категории 4а и 46; 93 евро за категория 5 и 107 евро за категория 6. С писмо изх. №ЕСТ-137 от 09.09.2026 г. операторът е отговорил, че „категорично не приема предложените нови цени“. Значителността се преценява съотнесено към обема на дейността. Жалбоподателят поддържа система в 131 общини, обхванатото население е 5 544 647 души, поставените контейнери за разделно събиране на публично достъпни места са 1254, площадките са 241, действащите договори с общини са 59, най-ранният от 2008 г. Приход, който не покрива разходите за поддържане на тази мрежа, не е влошаване на финансовия резултат. Застрашено е самото продължаване на дейността на организацията. Изложени са доводи относно твърдяната трудна поправимост на вредата, както следва: Съгласно чл 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, тоест отмяната действа занапред. Приходите, които жалбоподателят не е получил през времето на действие на акта, не се възстановяват по силата на самото решение. Договорен способ за обратно преизчисляване не съществува. Трудната поправимост не се изчерпва с невъзстановимостта на приходите. Ако операторът преустанови изпълнението, както е заявил писмено, обслужването на площадките и контейнерите, които той експлоатира, ще спре, а договорите с общините не се изпълняват сами по себе си, а чрез оператори /при това самият оператор сочи, че реална пазарна алтернатива на предложените от организацията цени няма/. Членовете, напуснали колективната система, не връщат в нея по силата на съдебно решение. Неизпълнението на количествените цели по утвърдената програма има и самостоятелна последица - то е основание за отнемане на разрешението по чл. 91, ал. 1, т. 2 от ЗУО. Целите не са абстрактни: съгласно таблица №5 от програмата те са 38 640 тона за 2026 г. и 39 490 тона за 2027 г. Разрешението на жалбоподателя е с продължен срок до 31.12.2027 г., а отнемане, настъпило в хода на производството, не се преодолява с отмяната на нормата. Съпоставяне с обществения интерес: Опасността от вреди за оспорващия се съпоставя с презумирания по чл. 190, ал. 1, предложение първо от АПК обществен интерес. Наредбата действа от 2016 г., а размерите по Приложение №8 - от 2018 г. Спирането не създава празнота в правната уредба: основанието на таксата по чл. 59, ал. 1 от ЗУО и чл. 3, ал. 1, т. 7 от Наредбата, задълженията и целите за разделно събиране и оползотворяване, както и редът за заплащане и отчитане остават непроменени, а спирането препятства временно единствено прилагането на процесните нови размери, което е и същината на обезпечителния ефект по чл. 190 от АПК. Интересът, който би бил накърнен от спирането, е интерес на определена група лица - тези, които пускат оборудването на пазара и биха заплащали по - ниска такса. Самата оценка на въздействието на вносителя сочи като очаквани отрицателни последици намаляване на приходите в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, недофинансиране на организациите по оползотворяване, влошаване на качеството и обхвата на услугите, намаляване на броя на пунктовете за събиране, затрудняване на постигането на националните и европейските цели и риск от засилване на нелоялната конкуренция и на „сивия сектор“. Обществен интерес от незабавното настъпване на такива последици не съществува. Незабавното действие на нормата противоречи на устройственото решение на ЗУО. Основната форма, чрез която законът постига целите си, е реалното разделно събиране и оползотворяване - самостоятелно или чрез колективна система, а заплащането на таксата е последицата от липсата на изпълнение. Т.е., ако възнагражденията на организациите бъдат сведени до равнище, при което те не покриват разходите по договорите с операторите, колективните системи ще престанат да функционират, а задължените лица няма да имат чрез кого да изпълняват задълженията си. В жалбата на „ЕЛТЕХРЕСУРС“ АД са изложени подробни съображения относно последиците от преустановяване на дейността на организациите по оползотворяване, видовете категории ИУЕЕО, които са засегнати най-силно; относно обстоятелството, че неизпълнението на националните цели за събиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване е риск за държавата, а не за отделно дружество; относно пропорционалността и неотложността на исканата мярка, които са идентични със съображенията, изложени в жалбата на „ГРИЙНТЕХ БЪЛГАРИЯ“АД, поради което не следва да бъдат преповтаряни. „ЕЛТЕХРЕСУРС“АД сочи, че спирането не води до засягане на нормативната система на разширената отговорност на производителя: основанието на таксата по чл. 59, ал. 1 от ЗУО и чл. 3, ал. 1, т. 7 от Наредбата стават непроменени, задълженията и целите за разделно събиране и оползотворяване - също, а редът за заплащане и отчитане е уреден извън процесната разпоредба. Спирането препятства временно единствено прилагането на процесните размери — именно това е обезпечителният ефект, предвиден в чл. 190 от АПК. Постановлението на МС е обнародвано на 08.09.2026 г. Съгласно чл. 3, ал. 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 от Наредбата таксата се заплаща еднократно за количествата от предходния месец, до 15-то число на текущия - т.е. първото плащане по процесните размери ще бъде дължимо до 15.10.2026 г. Спиране, постановено преди този момент, предотвратява вредата, вместо да изисква нейното поправяне. Ако искането бъде разгледано едва след като нормата започне да поражда последиците, изложени по-горе, обезпечителната мярка ще действа върху вреда, която вече е настъпила, докато обезпечителната нужда е именно тя да бъде предотвратена. Тази нужда е налице от обнародването на акта: от 12.09.2026 г. всяко следващо начисление към член на организацията се извършва при понижената референтна стойност, а първото плащане по процесните размери е дължимо до 15.10.2026 г. В подкрепа на искането си за спиране жалбоподателят „ЕЛТЕХРЕСУРС“АД е приложил към жалбата си следните писмени доказателства: Утвърдена програма за управление на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване ло чл. 53, ал. 1 от ЗУО за периода 2023 - 2027 г.; Договор за членство в колективната система — типов образец, с приложенията и допълнителното споразумение към него; Протокол от заседание на Съвета на директорите на „ЕЛТЕХРЕСУРС" АД от 29.12.2025 г.; Ценоразпис на вноските за 2026 г.; Извадка от фактурите, издадени към членове на организацията през 2026 г.; Оборотна ведомост на „ЕЛТЕХРЕСУРС" АД към 30.06.2026 г.; Оборотна ведомост на „ЕЛТЕХРЕСУРС“ АД към 31.08.2026 г.; Справка за количествата електрическо и електронно оборудване, пуснати на пазара от членовете на организацията през 2025 г., по членове и категории; Справка за количествата електрическо и електронно оборудване, пуснати на пазара от членовете на организацията в периода 01.01.2026 г. - 30.06.2026 г., по членове и категории; Справка за отражението на процесната уредба върху приходите и разходите на дружеството за 2026 г. и 2027 г., подписана от съставителя на отчета; Годишен финансов отчет на „ЕЛТЕХРЕСУРС" АД за 2025 г. заедно с одиторския доклад; договор с „Евро Стийл трейд“ ООД, ЕИК 203039195; Допълнително споразумение от 02.01.2026 г. към договора по т. 27; Възлагателни писма №1 - №7 за 2026 г. по договора по т. 27; писмо изх. №72 от 09.09.2026 г. на „ЕЛТЕХРЕСУРС“ АД до „Евро Стийл Трейд“ ООД с доказателство за изпращането му; писмо изх. №ЕСТ-1З7 от 09.09.2026 г. на „Евро Стийл трейд“ ООД; Приложение №7 към разрешението — списък на действащите договори с общини; Приложение №9 към разрешението - списък на местата за разделно събиране, контейнерите и площадките; Договори с общините Бургас, Несебър, Пловдив, Русе, София и Стара Загора, с приложенията съм тях и Удостоверение за актуално състояние на „ЕЛТЕХРЕСУРС" АД. По допустимостта на оспорванията и по исканията за спиране са постъпили идентични становища на Министерски съвет с Вх. №20-479/18.09.2026 г. Административният орган сочи, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК въвежда като условие за допустимост на оспорването на подзаконов нормативен акт наличието на личен и пряк правен интерес за оспорващия. За жалбоподателите не е налице личен и пряк правен интерес от оспорването, тъй като оспореното Приложение №8 към чл. 3, ал. 1, т. 7 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса /Наредбата в редакцията му, приета с параграф единствен от Постановление №131 на Министерски съвет от 3 септември 2026 г. /обн. ДВ, бр. 82 от 2026 г./, не рефлектира неблагоприятно в тяхната правна сфера и не засяга непосредствено техните права и законни интереси. Това е така, защото жалбоподателите, макар и да имат разрешение по чл. 81 от ЗУО за извършване на дейност като организация по оползотворяване на отпадъци от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване /ИУЕЕО/ не са пряк адресат на оспореното Приложение № 8 към чл. 3, ал. 1, т. 7 от Наредбата. Такъв адресат са единствено лицата, пускащи на пазара електрическо и електронно оборудване /ЕЕО/ от вида, посочен в самото Приложение №8 към чл. 3, ал. 1, т. 7 от Наредбата /топлообменно оборудване, екрани, монитори, лампи, големи уреди и др./. Този извод следва на първо място от разпоредбата на чл. 59, 1, т. 1 от ЗУО, която предвижда, че продуктова такса се заплаща от лицата по чл. 14, ал. 1 от ЗУО, пускащи на пазара продукти, след чиято употребата се образуват масово разпространени отпадъци. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата, продуктова такса се заплаща при пускане на пазара на Република България на продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1 от ЗУО. Според чл. 3, ал. 1, т. 7 от Наредбата, продуктова такса се заплаща за всеки отделен вид ЕЕО съгласно Приложение №8 на Наредбата, като от теглото на ЕЕО, което изцяло или частично се захранва с батерии или с акумулатори. Жалбоподателите не са лица, пускащи на пазара ЕЕО по Приложение №8 на Наредбата. По аргумент от чл. 14, ал. 5 от ЗУО, лицата, пускащи на пазара ЕЕО, могат да изпълняват задълженията си и целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване след сключване на договор с организация по оползотворяване. Лицата, пускащи на пазара ЕЕО, не могат да участват в повече от една организации по оползотворяване. Според административния орган не е доказано, че в „Елтехресурс” АД и „Грийнтех България“АД като организации по оползотворяване участват лица, пускащи на пазара именно ЕЕО по Приложение №8 на Наредбата. Цитираните организации по оползотворяване имат право на жалба единствено в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси, но не и на тези на лицата, участващи в тях, пускащи на пазара ЕЕО. „Елтехресурс” АД и „Грийнтех България” АД не дължат продуктова такса в общия случай. Задължение за нейното заплащане би възникнало за тях единствено в хипотезата на неизпълнение на задълженията и целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на ЕЕО, видно от чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗУО и то след издаването и влизането в сила на заповед по чл. 59, ал. 2 от ЗУО. Съгласно тази разпоредба при неизпълнение на задълженията и целите министърът на околната среда и водите определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса. Към настоящия момент „Елтехресурс” АД и „Грийнтех България” АД не са адресат на заповед по чл. 59, и. 2 от ЗУО и не дължат заплащане на продуктова такса в намаления размер по Приложение №8 на Наредбата в редакцията му, приета с параграф единствен от Постановление №131 на Министерски съвет от 3 септември 2026 г. Евентуалното настъпване на неблагоприятни правни последици за организациите жалбоподатели е опосредено от редица допълнителни факти - неизпълнение на задълженията и целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на ЕЕО, издаване и влизане в сила на заповед по чл. 59, ал. 2 от ЗУО за заплащане на продуктова такса. При издаване на подобна заповед и обжалването й е възможно съдът да отмени същата и въобще да не се стигне до заплащане на продуктова такса от жалбоподателите. За жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорването, тъй като с оспореното Приложение №8 на Наредбата в редакцията му, приета с параграф единствен от Постановление №131 на Министерски съвет от 3 септември 2026 г., размерът на хипотетично дължимата от жалбоподателите продуктова такса се намалява. Това означава, че оспореният акт, противно на твърденията в жалбите, не само, че не поражда неблагоприятни последици, но отражението му върху тяхната правна сфера е благоприятно, защото те биха дължали продуктова такса в размер, който е четирикратно намален. По искането за спиране действието на оспорваните разпоредби процесуалният представител на Министерски съвет в писмено становище посочва: За основателността на искането за спиране в тежест на жалбоподателите е да докажат реално настъпила вреда или действителна, а не хипотетична вероятност от настъпването на вреда, която е в пряка връзка и произтича от действието на обжалваните разпоредби. Предвид, че жалбоподателите не са пряк адресат на оспореното Приложение №8 на Наредбата, за тях не е възможно да настъпи реално вреда, нито пък е налице действителна вероятност от настъпването на вреда, която е в пряка връзка и произтича пряко от действието на обжалваните разпоредби. Липсват доказателства за новонастъпили факти и обстоятелства след приемането на оспорените разпоредби, поради които действието им да рефлектира негативно върху субективните права и интереси на жалбоподателите. Необходимо е да се направи ясно разграничение между продуктовата такса по чл. 59 от ЗУО и възнаграждението, което лицата, участващи в организация по оползотворяване, й заплащат по силата на договора но чл. 14, ал. 5 от ЗУО. Лицата, участващи в организация по оползотворяване, не заплащат продуктова такса на организацията, а възнаграждение, определено в клаузите на договора по чл. 14, ал. 5 от ЗУО. Продуктовата такса се заплаща в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Това означава, че организациите по оползотворяване не сформират приход от продуктовата такса, а от възнаграждението по договора по чл. 14, ал. 5 от ЗУО. Следователно, намаляването на размера на продуктовата такса не води пряко и непосредствено до намаляване на приходите за организациите жалбоподатели. Неоснователни са и твърденията в жалбите, че оспореното Приложение №8 на Наредбата определя правната рамка, в която дружеството формира приходите си. От въпросното Приложение №8 на Наредбата за жалбоподателите не възниква правно обвързващо задължение да съобразяват и определят размера на дължимото към тях възнаграждение по договора съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗУО съобразно размера на продуктовата такса за ЕЕО от видовете по Приложение №8 на Наредбата. В законодателството по управление на отпадъците, нито в Наредбата, респ. в Приложение №8 не съществува разпоредба, задължаваща организацията по оползотворяване да съобразява размера на договорното възнаграждение с този на продуктовата такса. Размерът на договорното възнаграждение се определя свободно в зависимост от волята на страните по договора по чл. 14, ал. 5 от ЗУО. Дори страните да са се съгласили размерът на въпросното възнаграждение да е един или друг процент от размера на продуктовата такса, то това е въпрос на договорна свобода. Ето защо са неоснователни и възраженията в жалбите, че при запазване на твърдяното съотношение между възнагражденията, дължими към организациите, и размера на продуктовата такса, годишните приходи за организациите биха се снижили. Оспореното Приложение №8 на Наредбата не задължава по никакъв начин страните по договора по чл. 14, ал. 5 от ЗУО да запазят въпросното претендирано съотношение. Определянето на едно или друго съотношение между размера на договореното възнаграждение и този на продуктовата такса е въпрос на договорна свобода. Предвид гореизложеното, неоснователни са и твърденията за обективна невъзможност за жалбоподателите да изпълнят задълженията и целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на ЕЕО. Възнаграждението по договора съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗУО не е единственият приход за организациите по оползотворяване, които печелят и от продажбата на рециклируемите компоненти и суровини, съдържащи се в отпадъците от ИУЕЕО, и притежаващи значителна икономическа стойност - благородни и високопроводими метали като злато, сребро, платина, мед, кристален силиций, индий, галий, селен и др. Ако организацията повиши събираемостта на отпадъци от ИУЕЕО, тя би повишила и приходите си от продажбата на тези ценни суровини. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира следното: Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, и за които той поражда задължения. Жалбите са допустими, като подадени срещу подзаконов нормативен акт - Приложение №8 към чл.3, ал.1, т.7 от Наредбата за определяне на размера за заплащане на продуктова такса, приета с Постановление №76 на Министерски съвет от 2016 г./Обн. ДВ, бр.30 от 2016 г., изм. и доп. бр.60 от 2018 г., бр.2 от 2021 г., бр.91 от 2021 г., бр.61 от 2025 г./ в редакцията, приета с параграф единствен от Постановление №131 от 3 септември 2026 г. на Министерски съвет,обнародвано в ДВ, бр.82 от 8 септември 2026 г. На лист 6 от жалбата на „ЕЛТЕХРЕСУРС“АД, подадена на 10.09.2026 г., т.е. преди влизане в сила на процесното приложение на 12.09.2026 г., изрично е уточнено, че оспорва параграфа от постановлението, с което изменението е извършено, съответно - след изтичане на vacatio legis, оспорването му е насочено срещу Приложение №8 в приетата с него редакция. Оспорванията са допустими и като подадени от лица с правен интерес - организации по оползотворяване на отпадъци, които са изрично посочени като задължени лица съгласно чл.59, ал.1, т.3 от ЗУО да заплащат продуктова такса. Неоснователно е възражението на административния орган, че организациите по оползотворяване на отпадъци не са адресат на оспореното приложение, тъй като биха дължали продуктова такса едва след като бъдат определени с влязла в сила заповед от Министъра на околната среда и водите по чл.59, ал.2 от ЗУО. Тази заповед подлежи на самостоятелен съдебен контрол, но в производството по обжалването й не биха могли да бъдат наведени доводи относно назаконосъобразността на определените с Приложение №8 размери на продуктовите такси/т.нар. инцидентен съдебен контрол/, а единствено относно размера на дължимата от организациите по оползотворяване на отпадъци продуктова такса - чл.22, ал.2 и чл.23, ал.1 от Наредба за определяне реда и размера за заплащане на продуктова такса. Неоснователен е и доводът на административния орган, че дори да се стигне до заплащане на продуктова такса от организациите по оползотворяване на отпадъци, то същата ще бъде четирикратно намалена, т.е. отражението на оспореното Приложение №8 е благоприятно върху тяхната правна сфера. Заплащането на продуктова такса от организациите по оползотворяване на отпадъци е предвидено в чл.23 от Наредбата - при неизпълнение на целта по събиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване/ИУЕЕО/ал.1/, за неизпълнената цел по оползотворяване или повторно използване и рециклиране на ИУЕЕО/ал.2/ и при непредставяне на доклад с фактически констатации по чл.59, ал.1 от Наредбата за ИУЕЕО/ал.3/. Заплащането на продуктовата такса от организациите по оползотворяване на отпадъци е в пълен размер за цялото количество ЕЕО, пуснато на пазара през предходната година/ал. 1 и ал.3/, респективно - в пълен размер за цялото количество ЕЕО, от съответната категория по приложение №1 или по приложение №3 към НИУЕЕО, пуснато на пазара през предходната година/ал.2/. При четирикратното намаление на размера на продуктовите такси, прието с процесното Приложение №8, съществува реален риск да не бъдат изпълнени посочените в ал.1 и ал.2 от чл.23 на Наредбата цели от организациите по оползотворяване на отпадъци, тъй като размерът на дължимите от лицата – членове в тези организации възнаграждения са определени като процент от продуктовата такса. След като с процесното Приложение №8 продуктовите такси намаляват четирикратно, то и дължимите възнаграждения също намаляват четирикратно, поради което организациите не биха могли да изпълняват задълженията си по сключените договори с оператори, извършващи дейности по събиране, транспортиране, съхраняване и предварително третиране на ИУЕЕО. Това неизпълнение на договорите с операторите ще доведе до неизпълнение на целите, заложени в утвърдените програми за управление на ИУЕЕО. Последното е основание за дължимост на продуктовата такса от организациите по оползотворяване на отпадъци в пълен размер за цялото количество ИУЕЕО, пуснато на пазара през предходната година. На следващо място - изрично в Частичната предварителна оценка на въздействието, изготвена от МОСВ е посочено, че организациите по оползотворяване на ИУЕЕО са заинтересовани страни. По исканията за спиране действието на оспореното Приложение №8, съдът намира същите за основателни по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 196 от АПК за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Приложението е субсидиарно и съответно. Възможността съдът да упражни правомощието си по чл.190, ал.1, предложение 2-ро от АПК - да спре действието на оспорения подзаконов нормативен акт, съгласно препращащата норма на чл.196, във вр. с чл.166, ал.4 от АПК, е обвързана от преценка за наличието на обстоятелствата по чл.166, ал.2 от АПК - възможността да настъпят значителни или трудно поправими вреди за оспорващия. В хипотеза на субсидиарно и съответно приложение на нормата засягането на правата и интересите на адресатите на нормативния акт следва да се разглежда в контекста на презумирания с чл.190, ал.1 от АПК обществен интерес за действие на приетия подзаконов нормативен акт и възможността чрез нормативния акт съразмерно да се защитят регулираните обществени интереси. Т.е, при търсене на защита чрез спиране на действието на подзаконов нормативен акт, молителите по искането за спиране не следва да доказват конкретни значителни или трудно поправими вреди, а единствено възможността такива да настъпят/видно от въведения в чл.166, ал.2 от АПК законов израз – "ако то би могло да причини"/. В съответствие с ТР № 5 от 8.09.2009 г. на ОСК на ВАС целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, като следва да се съобрази административният акт и неговото изпълнение, да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, от съдържанието на оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт е видно, че със същия значително/четирикратно/ се намаляват продуктовите такси по чл.3, ал.1, т.7 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса. Тези намалени размери на продуктовата такса обаче са пряко свързани с размерите на възнагражденията, които членовете на организациите по оползотворяване на отпадъци им заплащат, т.е. последните също намаляват четирикратно. При това значително/четирикратно/ намаление на възнагражденията, които са съществен приход /за „ГРИЙНТЕХ БЪЛГАРИЯ“АД/, респективно единствен приход/за „ЕЛТЕХРЕСУРС“АД“/, последните са в невъзможност да изпълняват договорните си задължения с операторите, извършващи дейности по събиране, транспортиране, съхраняване и предварително третиране на ИУЕЕО. Т.е. вредите за организациите по оползотворяване на отпадъци не са само икономически - “сериозно намаляване на финансовите ресурси“/съгласно Частична предварителна оценка на въздействие на вносителя на проекта/, но неизпълнението на дейностите от операторите в резултат на неизпълнение на договорите с организациите по оползотворяване ще доведе до неизпълнение на заложените в утвърдените програми по чл.53, ал.1 от ЗУО цели за събиране и рециклиране на ИУЕЕО. Вредите и за двамата жалбоподатели - организации по оползотворяване на отпадъци са значителни: „ГРИЙНТЕХ БЪЛГАРИЯ“АД има сключени договори с пет оператори. Общата сума от възнаграждения за 2025 г. е в размер на 9 141 648.83 лв. /4 674 050.83 евро/ без ДДС, разходите за функциониране на системата за разделно събиране и рециклиране на ИУЕЕО са в размер на 9 269 487.21 лв. /4 739 413.55 евро/. За първото полугодие на 2026 г. организацията има 156 места за разделно събиране, а сключените действащи договори с общини са 14, сред които са общините Банско, Пазарджик, Челопеч, Шумен и др. „ЕЛТЕХРЕСУС“АД поддържа система в 131 общини, като обхванатото население е 5 544 647 души, поставените контейнери за разделно събиране са 1 254, площадките са 241, а действащите договори с общини са 241, част от които са Столична община, общините Бургас, Пловдив, Несебър, Русе и Стара Загора. Средното намаление на вноските на членовете е 77,22 %/вноските намаляват 4,39 пъти/, като при извършвания обем на дейност на организацията приходите за последната биха намалели с около 11 823 400 евро. Тези намалени приходи обаче биха покрили под една четвърт от разходите на организацията за външни услуги. При четирикратно намаляване на размера на продуктовите такси съответните възнаграждения от членовете на организациите- жалбоподатели, които се дължат всеки месец, до 15 - то число, също намаляват четирикратно. Неизпълнението на количествените цели по утвърдените програми по чл.53, ал.1 от ЗУО от своя страна е основание за отнемане на разрешението по чл.91, ал.1, т.2 от ЗУО. В обобщение – намалените четирикратно размери на продуктовите такси водят до намаление на приходите на организациите по оползотворяване на отпадъци, които се формират основно /за „ГРИЙНТЕХ БЪЛГАРИЯ“АД/ и единствено/за „ЕЛТЕХРЕСУРС“АД/ от възнагражденията, заплащани от членовете им. Договорите с операторите са с 3-годишен срок, като размерите на възнагражденията, платими от организациите по оползотворяване на отпадъци, не се редуцират автоматично в посока четирикратно намаляване, за разлика от възнагражденията на лицата, които пускат на пазара ЕЕО, определени в процент от размера на продуктовата такса, която се заплаща всеки месец до 15-то число. По този начин организациите са в невъзможност да изпълняват договорните си задължения към операторите. Това би довело до влошаване качеството на услугите, по-слаба система за събиране на отпадъци, съответно повече нерегламентирано изхвърляне на ИУЕЕО, което ще доведе до повишен риск за здравето и околната среда. Изискването на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК не е за доказване на конкретни значителни или труднопоправими вреди, а за възможността такива да настъпят. В съответствие с ТР № 5 от 8.09.2009 г. на ОСК на ВАС целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, като следва да се съобрази административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Предоставената възможност съдът да спре действието на подзаконовия нормативен акт е при необходимост да се защитят временно правата и законните интереси на оспорващите, ако съществува или е реална възможността да бъдат засегнати по недопустим начин от действието на акта. Съдът следва да съобрази и Тълкувателно решение № 2 от 27 юни 2016 г. по тълк. дело № 2/2015 г. на Върховния административен съд, с което е прието, че вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. В Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса е предвидена възможност за възстановяване на продуктова такса само в хипотезите на чл.24, ал.1/ при представяне на документи, удостоверяващи съответния износ и/или изпращане към територията на друга държава –членка на ЕС/ и ал.8/погрешно внесена продуктова такса поради технически неточности/. Предвид липсата на възможност за обезщетяване през периода от издаване на подзаконовия нормативен акт до отмяната му, възприета с цитираното тълкувателно решение, и като съобрази, че Наредбата не предвижда ред за възстановяване на продуктова такса при евентуална отмяна на Приложение №8, то по аргумент за противното - искането за спиране е допустимо и основателно, когато няма способ да бъдат компенсирани настъпилите по време на действие на акта вреди. На последно място- конкретният случай следва да бъде съобразен и с принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК. Изпълнението на един административен акт не трябва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която законът се издава. Писмените доказателства по делото, представени от молителите, цитирани подробно по - горе, водят на извода, че изпълнението на Приложение №8 към чл.3, ал.1, т.7 от Наредбата за определяне на размера за заплащане на продуктова такса, приета с Постановление №76 на Министерски съвет от 2016 г./Обн. ДВ, бр.30 от 2016 г., изм. и доп. бр.60 от 2018 г., бр.2 от 2021 г., бр.91 от 2021 г., бр.61 от 2025 г./ в редакцията, приета с параграф единствен от Постановление №131 от 3 септември 2026 г. на Министерски съвет, обнародвано в ДВ, бр.82 от 8 септември 2026 г., би могло да причини значителна или трудно поправима вреда за молителите. Както беше посочено по-горе, за да е налице основание за спиране е достатъчно съществуването на вероятност за настъпването на такива вреди, който извод се налага от граматическото, лексикално и логическо тълкуването на израза "би могло", установен в чл. 166, ал. 2 от АПК. В случая безспорно се установява наличието на такава вероятност. При съобразяване на всички аспекти на обществения интерес съдът счита, че опасността за настъпване на посочените значителни и труднопоправими вреди е доказана. Затова е налице обезпечителна нужда от спиране действието на оспореното Приложение №8 към чл.3, ал.1, т.7 от Наредбата за определяне на размера за заплащане на продуктова такса. Предвид изложеното, исканията за спиране действието на оспореното приложение до окончателно решаване на въпроса за неговата законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт, са основателни и следва да бъдат уважени. Воден от изложеното и на основание чл. 190, ал. 1, във връзка с чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение