Определение № 3751 от 26.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4940/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на И. Е. Г. с направено искане за допълване на постановеното в производството по чл.288 ГПК определение, като му се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА. Ответникът по молбата не е представил писмен отговор. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С определение № 637/14.02.2024 г., състава на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 2414/11.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 3104/2022 г. от състав на СГС. Ответникът по касационната жалба е представил писмен отговор, с който е направил искане за присъждане на съдебни разноски, като по представения договор за правна защита и съдействие е видно, че осъществената защита е безплатна. Доколкото съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноските, направено своевременно от ответника по касационната жалба, то молбата с правно основание чл.248 ГПК е основателна. С оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящата инстанция намира за съответно, предвид и обема на осъществената защита /изготвяне на отговор на касационна жалба/, възнаграждение в размер на 400 лева. Доводите на жалбоподателя, свързани с приложението на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която е предвиден различен размер, са неоснователни. Наредбата не е задължителна за съдилищата при определяне на размерите на адвокатските възнаграждения по реда на чл.38 ЗА. Предвид изложеното, състав на ВКС