Определение № 50454 от 31.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1945/2022 г.

ВКС31.10.2022 г.докладчик Иво Димитров

Диспозитив

ОТМЕНЯ разпореждане от 21. 06. 2022 г., постановено от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Четиринадесети състав по гр.д. № 4432 по описа на съда за 2019 г., с което е оставено без уважение искането на адв. А. Г. М.-П. за издаването на изпълнителен лист за присъденото и с постановеното по делото решение № 10033 от 12. 04. 2022 г., адвокатско възнаграждение в размер на 983.48 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за присъденото с решение № 10033 от 12. 04. 2022 г. по гр.д. № 4432 по описа на съда за 2019 г. на адв. А. Г. М.-П. - пълномощник на В. Г. Е., адвокатско възнаграждение в размер на 983.48 лв. Делото да се изпрати на първоинстанционния Видински окръжен съд за издаване на изпълнителен лист, след което да се върне на Върховния касационен съд за произнасяне по постъпилата касационна жалба. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. с чл. 407 от ГПК. Образувано е по частна жалба срещу разпореждане на въззивен съд, с което е отказано издаването на изпълнителен лист за съдебни разноски - адвокатско възнаграждение, присъдени с постановено по делото въззивно решение. В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и се иска отмяната му. Противната страна оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения преклузивен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е основателна. С постановеното по делото въззивно решение, на частната жалбоподателка - процесуален представител на ответника в производството, е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Същото решение е обжалвано само от ответника - доверител на частната жалбоподателка и само в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаването на предявените срещу него /ответника/ искове. В отхвърлителната му част, заради която именно на частната жалбоподателка е присъдено процесното адвокатско възнаграждение /срв. чл. 78, ал. 3 от ГПК/, въззивното решение не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила. При така установеното основателно е оплакването в частната жалба, че дължимостта на присъденото от въззивния съд в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение и неговия размер, макар и въззивното решение да не е влязло в сила в едната си част /с която предявените срещу доверителя му искове са уважени/, не зависи от изхода на касационното производство с предмет тази само, обжалвана част от решението, съответно - и този въпрос не подлежи на пререшаване по реда на касационния контрол. При изложеното частната жалба се явява основателна, обжалваното с нея разпореждане следва да бъде отменено и делото изпратено на първоинстанционния съд за издаване на искания изпълнителен лист, след което да бъде върнато на ВКС за произнасяне по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

Цитирани разпоредби

4