Определение № 60184 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 2409/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД за изменение на постановеното по делото определение № 60364 от 17.06.2021 г. в частта за разноските. Молителят - ответник по касация, поддържа, че своевременно е направил искане за разноски като е представил доказателства за извършването им и списък по чл.80 ГПК, но при постановяване на определението съставът на ВКС е приел, че разноски не следва да се присъждат поради непредставяне на доказателства за плащане на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение по уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин - чрез превод по банкова сметка. Излага твърдения, че след извършена справка по делото е установил наличие на платежен документ, доказващ плащането на възнаграждението по банков път, поради което прави искане определението да бъде изменено в частта за разноските с осъждане на касаторите да му заплатят извършените в производството пред ВКС разноски. Препис от молбата е връчен на насрещните страни Н. М. Н. и Н. Я. Н., които са възразили срещу основателността й в писмен отговор от 20.09.2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Производството по т. д. № 409/2020 г. е образувано пред Върховния касационен съд по касационна жалба на Н. М. Н. и Н. Я. Н. срещу решение № 11722 от 29.07.2020 г. по в. гр. д. № 339/2020 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение по гр. д. № 2024/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявен срещу „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 25 000 лв. С определение № 60364 от 17.06.2021 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. При постановяване на определението съставът е констатирал, че с отговора на касационната жалба ответникът „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е поискал присъждане на разноски за производството пред ВКС, но не е представил доказателства за извършено плащане на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, уговорено в приложения към отговора договор за правна защита и съдействие № 542/11.11.2020 г., по предвидения в договора начин - чрез превод по банкова сметка на адвокатско дружество „Г. и партньори“. Поради това, независимо от правото на застрахователното дружество да получи разноските с оглед изхода на делото, съдебният състав е приел, че разноски не следва да се присъждат. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е основателна. Неправилна е констатацията на настоящия състав, че по делото не са представени доказателства за реално извършване на претендираните от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД разноски. Тази констатация е резултат от обстоятелството, че при окомплектоване на съдебните книжа по делото приложеното към отговора на касационната жалба и описано в т.4 от раздел „Приложения“ платежно нареждане от 20.11.2020 г. към договор за правна защита и съдействие № 542/11.11.2020 г. е подредено на стр.4 непосредствено след справката за образувани в Търговска колегия дела на 15.12.2020 г., преди касационната жалба и отговора с приложенията към него. Поради нарушаване на поредността при подреждане на книжата и доколкото платежното нареждане не се намира сред останалите приложения към отговора на касационната жалба, съставът на ВКС е пропуснал да го вземе предвид и е достигнал до необоснования извод, че не е доказано реалното заплащане на уговореното в договора за адвокатска защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. с ДДС. Платежното нареждане от 20.11.2020 г. удостоверява извършване на превод на сумата 1 000 лв. от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД по сметка на Адвокатско дружество „Г. и партньори“ в „Общинска банка“ и тъй като няма основание да се отрече постъпването на сумата по сметката на получателя, следва да се приеме, че заплащането на възнаграждението по банков път е доказано. По изложените съображения определението от 17.06.2021 г. следва да бъде изменено в частта за разноските като бъдат осъдени касаторите Н. Н. и Н. Н. да заплатят на ответника по касация „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД разноски по делото за производството пред ВКС в размер на сумата 1 000 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,