Определение № 175 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1664/2014 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх. № 1844/24.02.2014 г., подадена от И. Д. И., ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 2, срещу определение от 29.01.2014 г., постановено по гр. д. № 1307/2008 г. по описа на Ямболски районен съд. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отменил по реда на чл. 253 ГПК свое определение от 22.01.2014 г., с което не приема претенцията по сметки за заплащане на обезщетение от ищеца И. Д. И. за периода 22.01.2009 г. до 22.01.2014 г. и е приел направеното от съделителката Т. П. С. искане по чл. 346 ГПК. С частната жалба се излагат доводи за извършено с обжалваното определение престъпно действие от съдията докладчик по делото и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след преценка на така депозираната частна жалба и изложението към нея констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Визираните в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове, постановени от първоинстанционните съдилища, подлежат на обжалване пред съответния въззивен съд по правилата на функционалната подсъдност. В случая, обжалваното определение е постановено от Районен съд - Ямбол, във втората фаза в производство по съдебна делба. Компетентен да разгледа така депозираната частна жалба по правилата на инстанционния контрол е Окръжен съд – Ямбол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,