Определение № 91 от 30.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 869/2015 г.

Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на В. Д. К. от [населено място] за отмяна на определение № 4180 от 24.02.2014 г. по ч.гр.д.№ 2456/2014 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-б състав. В молбата се сочи, че отмяната се иска на основание чл. 303, ал.1, т.2 и сл.ГПК. Ответникът- [фирма] и третото лице- помагач на ответника [фирма] не вземат становище по молбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По заявление на „Т. София” е издадена заповед за изпълнение срещу В. Д. К. за сумата 4894,51 лв., дължима за изразходвана топлинна енергия. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което взискателят е предявил иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си, който е уважен с влязло в сила решение. Въз основа на него с разпореждане от 5.11.2013 г. по гр.д.№ 2171/ 2013 г. на СРС е издаден изпълнителен лист за събиране на вземането. С определение № 4180/ 24.02.2014 г. е оставена без уважение частната жалба на В. Д. К. срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като с оглед цената на вземането и съгласно чл.274, ал.4 ГПК е постановено, че определението не подлежи на обжалване. Срещу влязлото в сила определение от 24.02.2014 г. /респ.срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист/ е подадена молба за отмяна, като се твърди, че определението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Молителят счита, че изпълнителният лист е издаден без да е налице влязло в сила решение. Развива и оплаквания по съществото на спора, с които обосновава становището си за недължимост на претендираната от „Т. София” сума. Спрямо датата на влизане в сила на определението, чиято отмяна се иска - 24.02.2014 г., молбата е подадена в срок, но тъй като е насочена срещу акт, който не подлежи на отмяна, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. На отмяна подлежат само влезлите в сила съдебни решения, които разрешават материално-правния спор със сила на пресъдено нещо, като в случая това е решението по чл.422 ГПК. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист не е акт, който разрешава със сила на пресъдено нещо спора между страните по делото. С това определение не се разрешава по същество материалноправен спор относно съществуването на вземането, за принудителното изпълнение на което е поискано издаване на заповед за изпълнение, респ. изпълнителен лист, а само се осигурява неговото реализиране посредством способите на изпълнителния процес. По довода, че изпълнителният лист е издаден по невлязло в сила първоинстанционно решение се установява, че молителят е подал въззивна жалба срещу решението, с което се уважава иска по чл.422 ГПК, но същата е върната като нередовна, като разпореждането за връщане е потвърдено с определение № 19710/ 24.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 14062/ 2013 г. по описа на СГС, ТО, VІ-18-ти състав, влязло в сила на същата дата като необжалваемо, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение