Определение № 306 от 11.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 680/2014 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 789/23.І.2014 г. на софийското [фирма], подадена против определение № 2790 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 30.ХІІ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 4026/2013 г., с което – като процесуално недопустима /просрочена/ - е била оставена без разглеждане частна въззивна жалба на този търговец (с вх. № 89973/1.VІІІ.2013 г.) против първоинстанционно определение № 4779/12.VІІ.2013 г. на СГС, ТК, с-в VІ-1, по т. д. № 708/2013 г., оставящо без разглеждане искането му за спиране на насоченото срещу него принудително изпълнение по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК. Единственото оплакване на търговеца частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното прекратително определение „в нарушение на материалния закон” - доколкото САС бил приел, че срокът за обжалване на първоинстанционното определение е изтекъл на 26.VІІ.2013 г. Поради това се претендира отменяването на този съдебен акт. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта й, така и по основателността на единственото развито в нея оплакване за неправилност на постановеното от САС определение, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна жалба на софийското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Няма материален закон, който да се отнася по някакъв начин към атакувания от [фирма] съдебен акт. Съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, но според чл. 62, ал. 3 от същия кодекс, когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. В процесния случай частният жалбоподател поддържа, че първостепенният съд му бил определил по-продължителен от законния срок за обжалване на неговото определение, оставящо без разглеждане искането на търговеца за спиране на предприето срещу му принудително изпълнение по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 420, ал. 3 ГПК определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба, като срокът за това е едноседмичен, считано от съобщаването на определението /арг. чл. 275, ал. 1, изр. 1-во ГПК/.По делото няма данни първостепенният съд да е определял срок с по-голяма продължителност от законоустановения. Напротив, постановеното в закритото с.з. на 12 юли 2013 г. първоинстанционно определение е било с изрично посочен едноседмичен срок за атакуването му пред САС и препис от него надлежно е бил връчен на адв. Н. Г. в качеството й на пълномощник на [фирма]-София, т.е. по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК. Търговецът частени жалбоподател не оспорва, че оставената без разглеждане негова частна въззивна жалба пред САС е била подадена на датата 1.VІІІ.2013 г. - вместо това да бъде извършено най-късно до 26 юли с. г. /присъствен ден, петък/. Следователно изводът на САС за просрочие на същата жалба е правилен /законосъобразен/ и затова атакуваното негово прекратително определение ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение