Определение № 166 от 15.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4462/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 34002/02.10.2025 г. на И. Г. Ф., чрез адвокат И. Х., срещу определение № 2975/19.09.2025 г. по в. гр. д. № 967/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив. С него е оставена без уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на решение № 880/09.07.2025 г. по в. гр. д. № 967/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят излага твърдения, че в мотивите си съдът е отказал изменение на решението в частта за разноските, тъй като в полза на И. Ф. същите са присъдени, но в решението няма диспозитив в този смисъл. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение e прието, че се иска допълване в частта за разноските на решение № 880/09.07.2025 г. по гр.д. № 967/2025 г. на ОС-Пловдив, с което е: 1/ потвърдено решение № 5066/16.12.2024 г., поправено с решение № 377/29.01.2025 г., и двете постановени по гр.д.№3389/2024 г. в частта, с която Я. Г. Ш. е осъден да заплати на И. Ф. разликата над 2500 лева до 12 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди и за неимуществени вреди от преживян страх, стрес и срам, вследствие на побой на 22.12.2020 г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата от 23.02.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 400 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по ДП № 128/2021 г. по описа на 02 РУ ОД МВР-Пловдив, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.02.2024 год., до окончателното изплащане на сумата; 2/ отменено решение № 5066/16.12.2024 г., поправено с решение № 377/29.01.2025 г., и двете постановени по гр. д. №3389/2024 г. по описа на РС-Пловдив в частта, с която е присъдена законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди от 12 000 лв., което Я. Ш. е осъден да заплати на И. Ф. за периода от 22.12.2020 г. до 22.02.2021 г., като вместо това е отхвърлен като погасен по давност предявеният от И. Ф. иск по чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава за процесния период. Съдът е приел, че на И. Ф. с оглед изхода на спора и разгледаните две въззивни жалби са присъдени сторените за въззивното производство разноски. Въззивната жалба на Я. Ш. не е уважена, поради което такива не му се дължат. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Неправилно е прито, че дължимите разноски на И. Ф. за въззивното производство са присъдени с решението. В него съдът е приел въззивната жалба на Я. Ш. за частично основателна, с оглед което е присъдил на Ш. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски от 34,82 лева съразмерно на отхвърлената част на иска за обезщетението за забава. Липсва произнасяне по заявената претенция за разноски на И. Ф.. Последната е заявена своевременно, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Подадената от него насрещна въззивна жалба е оставена без уважение, поради което разноски за внесената държавна такса не се дължат. В негова полза обаче следва да бъдат присъдени разноските, относими към защитата срещу подадената от насрещната страна въззивна жалба. В представения договор за правна защита и съдействие е отбелязано, че същият се сключва за защита срещу въззивната жалба на Я. Ш.. Ето защо в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, като се отчете уважената част на въззивната жалба на Ш. и обжалваемия материален интерес – чл. 78, ал. 3 ГПК. В случая отхвърлената част на претенцията на Ф. с оглед въззивната жалба на Ш. за обезщетение за забава в размер на законната лихва е за периода 22.12.2020 г. – 22.02.2021 г. и се равнява на 210 лева. При това положение дължимите разноски на И. Ф. за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на исковете са в размер на 493,50 лева. С оглед изложеното обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената от И. Г. Ф. молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на решение № 880/09.07.2025 г. по в. гр. д. № 967/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта за разноските, е неправилно. То следва да бъде отменено, като ответникът Я. Г. Ш. следва да бъде осъден да заплати на ищеца И. Ф. разноски за изплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото пред въззивния съд процесуално представителство. Сумата 493,50 лева следва да се превалутира в евро съобразно чл.5, чл.12, ал.1 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като се присъдят 252,32 евро. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.