Определение № 188 от 06.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 310/2026 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал.1 НПК. Постъпило е разпореждане с рег.№181 от 30.03.2026 година по описа на ЧНД№277/2026 год. на Софийски окръжен съд(СОС) - 4 състав, с което на основание чл.44, ал.1 НПК се повдига спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни, намери следното: Софийски градски съд(СГС), НО-34 състав с Разпореждане №1016/23.03.2026 год. е прекратил производството по НЧД№7882/25 год. по описа на същия съд, НО-34 състав с мотив, че съгласно чл.31, ал.1 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции(ЗПИИАКОРНФС) - „Решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическото лице - по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция на територията на Република България“, а отразеното в удостоверението по чл.4 от горецитирания нормативен акт като последен известен адрес на засегнатото лице е в гр. Ихтиман. С оглед на това делото е изпратено на СОС. Последният с разпореждане е повдигнал спор за подсъдност поради обстоятелството, че според него настоящият адрес е този в гр. София, ж.к. "С. г.", бл. **, вх. Г, ет. 2. Настоящият състав на ВКС изцяло се солидаризира с изложените мотиви в разпореждането на СОС поради което приема, че местно компетентният съд, който трябва да се произнесе е СГС. Последното е така поради обстоятелството, че действително се констатира от служебната справка на НБД “Население“, че санкционираният М. В. К. е с постоянен адрес в гр. Ихтиман, но настоящият такъв е посоченият в гр. София. М. К. сам е декларирал същият, което чуждестранният орган, както правилно е посочил СОС, не е длъжен да знае. С оглед на факта, че настоящият адрес е адресът, на който едно лице живее(чл.94 ЗГР) това от своя страна покрива и залегналите критерии в чл.31, ал.1 ЗПИИАКОРНФС. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл.44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение