Определение № 36 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3176/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. К. Ж. П. и М. Ж. П. искат да бъде изменено определение № 507 /29.12.2020 г. по делото в частта за разноските, с което са осъдени да заплатят на Е. А. С. сумата 6 000 (шест хиляди) лева разноски за възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. Считат, че присъдените разноски са прекомерни, тъй като съобразно цената на иска - 241 282.92 лева минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.9,ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (нататък и НМРАВ и Наредбата) възлиза на 4 774.93 лева, което включва и процесуално представителство пред ВКС, каквото не е осъществено. Твърдят и че липсва фактическа и правна сложност на спора. Искат да бъде присъден минималният размер от 500 лева. Насрещната страна Е. А. С., ответник в касационното производство, оспорва основателността на молбата с доводи, че определените в НМРАВ минимални размери са без включен ДДС, какъвто тя е заплатила в размер на 1 000 лева на адвокатското дружество, което е осъществило нейното процесуално представителство, то е начислено върху хонорара от 5 000 лева и не следва да се взема предвид в преценката за прекомерност; с оглед практическата и правна сложност на делото присъденото адвокатско възнаграждение от 5 000 лева (без ДДС) не е прекомерно; определеният съгласно чл.7,ал.5 от НМРАВ минимален размер на възнаграждението на иск с цена 241 282.92 лева е 6 355.66 лева (без ДДС), а 3 /4 от него съгласно чл.9,ал.3 от НМРАВ е 4 766.75 лева – т.е. присъденото възнаграждение по този иск е с 233.25 лева над определения минимум, но заедно с иска по чл.55,ал.1 ЗЗД срещу нея са предявени и разгледани и други 6 иска, някои оценяеми, за които се дължи отделно възнаграждение, те са с правно основание чл.42,б.„б„ вр. чл.25,ал.1 ЗН, чл.26,ал.2, предл. второ ЗЗД, чл.43,ал.1,б.„а“ ЗН, по чл.43,ал.1,б.„б“, предл. второ ЗН, чл.43,ал.1,б.„б“, предл. трето ЗН и чл.33,ал.1 ЗЗД. По основателността на молбата: Като не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба на К. Ж. П. и М. Ж. П., настоящият състав е присъдил разноски с оглед изхода на производството по чл.288 ГПК, след като е установил, че ответникът Е. А. С. е доказала уговарянето и заплащането на сумата за процесуално представителство. Възражението на К. Ж. П. и М. Ж. П. за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е с правно основание чл.78,ал.5 ГПК. Съгласно тази разпоредба прекомерността на присъденото възнаграждение се преценява съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-малък размер от разноските, но не по-малък от минимално определения размер. Д. на молителите, че минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.5 вр. чл.9,ал.3 от НМРАВ е в размер на 4 774.93 лева, е неоснователен, защото, както твърди ответникът Е. А. С., освен искът по чл.55,ал.1 ЗЗД, предмет на спора пред въззивния съд са били и още няколко съединени иска на молителите, за всеки от които поотделно се определя и се дължи отделно възнаграждение. Другите искове са с правно основание чл.42,б.„б„ вр. чл.25,ал.1 ЗН, чл.26,ал.2, предл. второ ЗЗД, чл.43,ал.1,б.„а“ ЗН, чл.43,ал.1,б.„б“, предл. второ ЗН, чл.43,ал.1,б.„б“, предл. трето ЗН и чл.33,ал.1 ЗЗД. Адвокатското възнаграждение за защита срещу всеки един от тези искове се определя поотделно (чл.5,ал.2 от НМРАВ) и не може да бъде по-ниско от минималните размери, определени в Наредбата. В случая сборът от минималните възнаграждения по всички искове, определени съгласно чл.9,ал.3 и чл.7,ал.2 и ал.1 от Наредбата, надвишава присъдената сума 6 000 лева. От това следва, че искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно. Към изложеното за пълнота може да се добави, че е неоснователен доводът на молителите за липса на правна и фактическа и сложност на производството по допускане на касационно обжалване; въззивното решение е обжалвано в цялост с доводи за неговата неправилност по отношение на всички разгледани искове, чиито правни квалификации бяха посочени по-горе, с посочване на основания за допускане на касационното му обжалване, включително и с позоваването на очевидна неправилност, защитата срещу касационната жалба и сочените основания за допускане на касационно обжалване включва обсъждането на основателността на доводите и основанията и на обширните фактически и правни изводи на въззивния съд, което е извършено. От изложеното дотук следва крайният извод, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение, чието намаляване се иска, не превишава минималния определен, поради което не са налице предвидените чл.78,ал.5 ГПК предпоставки за намаляването на присъдено на ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение. Поради изложеното дотук искането по чл.248 ГПК е неоснователно. Съдът