Определение № 8600 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7659/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на У. Р. М., с [ЕГН], с адрес в област Кърджали, община Черноочене, [населено място] [номер], чрез пълномощник адвокат С. Ф. Мехмед, срещу Определение № 1798 от 23.07.2026 г., постановено по адм. дело № 396/2026 г., по описа на Административен съд - Кърджали (АС Кърджали). С обжалваното определение е оставено без уважение подаденото от У. Р. М. искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2266745/08.06.2026 г., издадена от командир на отделение към РУ – Кърджали, ОДМВР – Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „дд“ от ЗДвП, а именно: „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца“. По подробно изложени съображения за неправилност на определението се претендира неговата отмяна и спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд, в настоящия състав, приема, че частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна, адресат на неблагоприятен за него съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 166, ал. 3 АПК, в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АС Кърдажли е приел, че описаните от жалбоподателя последици от предварителното изпълнение на процесната заповед представляват обичайни неудобства, свързани с невъзможността да управлява МПС, а не значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, както и че доводите за незаконосъобразност на заповедта са относими единствено към спора по същество, а не към производството по спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Определението е правилно. Оспорената ЗППАМ № GPAM-2266745/08.06.2026 г. подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП, съгласно който подадената жалба срещу заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП не спира изпълнението на приложената мярка. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата на адресата му и по естеството си винаги съдържа потенциална възможност за увреждане, ако актът впоследствие бъде отменен. Мотивите на законодателя за допуснатото по силата на закона изключение от общия суспензивен ефект на жалбата обаче са ирелевантни за преценката дали съдът може да спре предварителното изпълнение (в този смисъл Определение № 494 от 19.01.2026 г. постановено по адм. дело № 417/2026 г., по описа на ВАС). За да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо кумулативното наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК – възможност изпълнението да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта, от които тази вреда произтича. Изпълнението не може да бъде спряно единствено въз основа на факти, съществували към момента на издаването на заповедта (Определение № 4780 от 29.04.2026 г. постановено по адм. дело № 4193/2026 г., по описа на ВАС). Доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки е върху оспорващия, тъй като се касае за изключение от установения общ принцип, което подлежи на стриктно тълкуване (Определение № 13228 от 18.12.2025 г. постановено по адм. дело № 11953/2025 г., по описа на ВАС). В настоящия случай посочените предпоставки не са налице. Твърдените от жалбоподателя вреди – невъзможност за изпълнение на трудовите задължения, влошаване на трудовото му положение и възможна загуба на доход поради обстоятелството, че не може да управлява МПС за достигане до работното място и упражняване на дейности, включени в трудовата характеристика на длъжността му са подкрепени с доказателство единствено за съществуващо трудово правоотношение. Посочените вреди не съставляват сами по себе си значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Настоящият съд последователно приема, че затрудненото пътуване до месторабота в друго населено място, при наличие на алтернативна възможност за придвижване с обществен транспорт, съставлява обичайно неудобство от изпълнението на ПАМ, а не вреда с изискуемата от закона тежест, а вероятните закъснения за работа сами по себе си не обосновават извод за трудно поправима вреда (Определение № 494 от 19.01.2026 г. постановено по адм. дело № 417/2026 г., VII по описа на ВАС). Липсват по делото данни, че упражняваната от жалбоподателя трудова дейност е неразривно свързана с личното управление на моторно превозно средство, нито че не съществува разумна алтернатива за придвижване между посочените населени места. Доколкото се твърди евентуална загуба на доход, от една страна тя има имуществен характер, а от друга причинно-следствената връзка е опосредена. Следва да се има предвид, че като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена (Определение № 12356 от 03.12.2025 г. постановено по адм. дело № 11524/2025 г., по описа на ВАС). Доводът на жалбоподателя относно това, че твърдяното нарушение е в резултат от технически дефект по съществото представлява възражение срещу законосъобразността на процесната заповед и касае предмета на главния спор по нейното оспорване. Този довод е неотносим към производството по чл. 166 АПК, в рамките на което съдът не извършва преценка на вероятната основателност на жалбата срещу самата заповед, нито черпи аргументи от нея извън тези, обосноваващи наличието на значителна или трудно поправима вреда именно от предварителното й изпълнение (Определение № 4780 от 29.04.2026 г. постановено по адм. дело № 4193/2026 г., по описа на ВАС; Определение № 12356 от 03.12.2025 г. постановено по адм. дело № 11524/2025 г., по описа на ВАС). По същите съображения не следва да бъде обсъждано и възражението за допуснато нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК – преценката дали приложената ПАМ по вид и продължителност съответства на целта на закона при конкретните факти на нарушението е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на нейното предварително изпълнение. Наред с изложеното, приложената ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подбукв. „дд“ ЗДвП няма санкционен характер, а е мярка на административна принуда с превантивна цел – преустановяване на риска от извършване на нови нарушения, застрашаващи безопасността на движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността на водача. Временната невъзможност жалбоподателят да управлява моторно превозно средство съставлява самото съдържание на мярката, а не вреда от допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта (Определение № 12356 от 03.12.2025 г. постановено по адм. дело № 11524/2025 г., по описа на ВАС). Законодателят е преценил защитените с оспорената мярка обществени отношения – безопасността на движението по пътищата – като притежаващи висока степен на значимост, което обосновава законовата презумпция за наличие на обществен интерес от незабавното й изпълнение. Тази презумпция не е опровергана от изложените в частната жалба доводи. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното определение не страда от пороците, наведени с частната жалба. То е постановено в съответствие с чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,