Решение № 2145 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез гл. юрк. В. Иванова като процесуален представител, против решение № 10005 от 21.03.2025 г., постановено по адм. дело № 11612/2023 г. по описа на Административен съд – София град. Релевирани са доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърденията са, че е извършено реално съкращаване на длъжността, заемана от Е. Б. П., която длъжност не съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, поради което е налице материалноправното основание за издаване на процесната заповед по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. Сочи се, че с промените в щата е оптимизирана структурата и дейността на администрацията, които органът е извършил при условията на оперативна самостоятелност и при спазване на принципа по чл.6 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Претендират се разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, изложените в жалбата доводи и искания се поддържат от пълномощника на касатора юрк. А. Вуков. Ответникът – Е. Б. П., чрез пълномощника си адв. Е. Фичерова, в представен писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е повторно, след като с решение № 11846/01.12.2023 г. по адм. дело № 4871/2023 г., ВАС е отменил решение № 1282 от 28.02.2023 г. по адм. дело № 9822/2022 г. на Административен съд – София град и е върнал делото за ново разглеждане с указания за събиране на доказателства за установяване на факти, които са от значение за преценката относно приложението на материалния закон. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед № ДС-243/11.10.2022 г., издадена „за председател“ на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с Е. Б. П., за длъжността „старши експерт“ в звено „Международно сътрудничество“ при КПКОНПИ, считано от 11.10.2022 г. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - от заместник-председателя на КПКОНПИ, изпълняващ по силата на закона при условията на заместване, правомощията на председател; в предвидената по чл. 108, ал. 1 ЗДСл писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Обосновава изводи за фиктивно съкращаване на длъжността, тъй като с утвърденото длъжностно и поименно щатно разписание, в сила от 11.10.2022 г., вместо съкратените две щатни бройки за старши експерт в звено „Международно сътрудничество“, едната от които е заемала Е. П., са разкрити две щатни бройки за длъжностите „старши юрисконсулт“ и „главен юрисконсулт“ в отдел „Процесуално представителство“, Дирекция „Конфликт на интереси“, поради което съкратените длъжности не са прехвърлени като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания в новооткритите длъжности. Допълнително за да отрече материалноправното основание по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, съдът съпоставя длъжностните характеристики на закритата длъжност „старши експерт“ и на запазената длъжност „главен експерт“, двете в звено „Международно сътрудничество“, и с доводи за припокриване на функциите и задълженията на двете длъжности, счита, че не е извършено реално съкращаване на щата, а промените в щатното разписание целят уволнението на служителката Е. П.. С горната констатация се обосновава извод, че процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена в нарушение на принципа по чл.6, ал.1 АПК за упражняване на правомощията на административния орган добросъвестно и в съответствие с преследваната от закона цел. Сочи се, че в случая не е доказана необходимостта от реорганизация на администрацията, насочена към оптимизиране на дейността й, предвид наличието на вакантни бройки за същата длъжност „старши експерт“, както и на незаети бройки в отдел „Процесуално представителство“, Дирекция „Конфликт на интереси“, преди прехвърляне на съкратените длъжности. С изложените доводи е отменена оспорената заповед на основанията по чл.146, т.4 и т.5 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от събраните по делото доказателства, но в противоречие със същите и с приложимите материалноправни норми, са формираните правни изводи за незаконосъобразност на процесната заповед поради следното: Правилни са констатациите на съда, че оспорената заповед е валиден административен акт - издадена е от компетентен орган по чл. 108 от ЗДСл във връзка с чл. 14, ал. 3 и ал. 1, т. 2 и т. 8 от ЗКПКОНПИ /сега ЗКОНПИ, загл. изм., ДВ, бр. 84/2023 г./, като изложените мотиви в тази насока изцяло се споделят от касационната инстанция, която препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно съдът е приел също така, че са спазени изискванията за писмена форма и съдържание на акта, както и на съществените административнопроизводствени правила при издаването му. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя мотивите в обжалваното решение за фиктивно съкращаване на процесната длъжност, обосновали извода за материалноправна незаконосъобразност на заповедта. Противно на приетото от първостепенния съд, от събраните по делото доказателства, се установява, че са налице предпоставките по чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване, визирани в посочената правна норма, следва да е доказано по безспорен начин съкращаването на съответната длъжност. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е реално съкратена, когато е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. За законосъобразността на съкращението не е необходимо тези две предпоставки да съществуват кумулативно, а изводите на съда в обратен смисъл са неправилни. От данните по делото е видно, че Е. Б. П. е заемала длъжността „старши експерт“ в звено „Международно сътрудничество“ на КПКОНПИ, в което според поименното щатно разписание, в сила от 03.10.2022 г., съществуват четири бройки – ръководител на звеното, главен експерт и две бройки „старши експерт“, едната от които е заема П., а другата е незаета. С докладна записка на ръководителя на звено „Международно сътрудничество“ и доклад на главния секретар на КПКОНПИ, е предложено преструктуриране на администрацията, обосновано с обема на работа в отделните структури, приоритетните задачи на КПКОНПИ и необходимостта от увеличаване на административния капацитет, при което да се закрият двете щатни бройки за длъжността „старши експерт“ в звено „Международно сътрудничество“ и да се разкрият две щатни длъжности, съотв. за „старши юрисконсулт“ в отдел „Производства по конфликт на интереси“ към дирекция „Конфликт на интереси“ и за „главен юрисконсулт“ в отдел „Процесуално представителство“ към дирекция „Конфликт на интереси“. Съгласно щатното разписание и поименното щатно разписание на КПКОНПИ, в сила от 11.10.2022г., утвърдени със заповед № РД-06-653/11.10.2022г., в звено „Международно сътрудничество“ има две щатни бройки – ръководител на звеното и главен експерт, като са закрити две щатни бройки за длъжността „старши експерт“, а в отдел „Процесуално представителство“ към дирекция „Конфликт на интереси“ са разкрити две нови щатни бройки - за „главен юрисконсулт“ и за „старши юрисконсулт“, с което общият брой на длъжностите в отдела се увеличава от седем на девет. От сравнителния анализ на щатните разписания, действали преди и след релевантната дата 11.10.2022 г., следва извод за извършено реално съкращаване на длъжността „старши експерт“ в звено „Международно сътрудничество“, която е заемала служителката Е. П., тъй като горната длъжност е престанала да съществува като нормативно установена позиция и система от функции. Налице е реално съкращаване на щата в хипотезата на закриване на длъжността в структурата на администрацията. Този извод не се променя от установеното по делото, чрез допуснатата съдебна експертиза, обстоятелство, че функциите, задачите и задълженията на съкратената длъжност „старши експерт“ се припокриват частично с тези на запазената длъжност „главен експерт“, двете в звено „Международно сътрудничество“ на КПКОНПИ. Видно е, от анализа на длъжностните характеристики, че наред с функциите на старши експерт, главният експерт изпълнява и функции по оказване на методическа помощ на служителите и изразява становище при подготовка на доклади и административни актове, с оглед на което липсва пълна функционална идентичност между двете длъжности. Това обстоятелство не обоснова извод за фиктивно съкращаване на длъжността на Е. П., противно на изложените от съда доводи, тъй като една длъжност се определя не само от включените в нея функции, но и от съществуването й като нормативно установена позиция. Във връзка с материалноправното основание за прекратяване на служебното правоотношение с Е. П., е без значение и обстоятелството, че съкратените длъжности „старши експерт“ в звено „Международно сътрудничество“ не са прехвърлени като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания в новооткритите длъжности главен и старши юрисконсулт в отдел „Процесуално представителство“, Дирекция „Конфликт на интереси“. Въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, която не подлежи на съдебен контрол, е как да организира дейността на администрацията, а и в случая утвърдените промени в щата са съобразени с обема на работа в отделните структури, приоритетните задачи на КПКОНПИ и необходимостта от увеличаване на административния капацитет. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й. Това правомощие в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 11.10.2022 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на П. в хипотезата на премахване на длъжността като нормативно определена позиция, което премахване е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, съобразно легалното определение на понятието "длъжност в администрацията", регламентирано с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. С оглед на изложеното, настоящият състав на касационната инстанция приема, че са осъществени предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за "съкращаване на длъжността" и процесната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, а изводите в обратен смисъл в оспореното съдебно решение са необосновани и неправилни. Обжалваният административен акт е съобразен и със законовата цел, поради което не е засегнат от порока по чл.146, т.5 АПК, както неправилно е приел първостепенният съд. Констатациите си за нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 АПК, същият свързва с доказателствата по делото, вкл. данните на вещото лице, че преди и след промяната на щата, в сила от 11.10.2022г., в структурата на КПКОНПИ има вакантни длъжности, вкл. за „старши експерт“, в различни отдели и звена на общата и специализирана администрация, както и в отдел „Процесуално представителство“ към дирекция „Конфликт на интереси“. Наличието на вакантни длъжности е правноирелевантно обстоятелство при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. В горната хипотеза, за органа не съществува задължението нито да извърши подбор при уволнението, нито да предложи подходяща работа на служителя, за да се преценяват незаетите длъжности, а и в случая, е безспорно, че са в структури на администрацията, различни от звеното, където е работила Е. П.. От друга страна, органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Противно на съображенията, формирани от административния съд, не подлежи на съдебен контрол и въпроса дали действително е целесъобразно съкращението. Видно от изготвените доклади преди утвърждаване на новото щатно разписание, органът по назначаването е предприел реорганизация на длъжностите с оглед необходимостта да се оптимизира работата, съобразявайки обема на работа в отделните структури, приоритетните задачи на КПКОНПИ и необходимостта от увеличаване на административния капацитет. Установените фактически и правни обстоятелства по делото не показват превратно упражняване на дискреционна власт от административния орган, подчинено на нелегитимна цел при съкращаване длъжността на служителката. В този контекст не е налице нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, както и несъответствие с целта на закона. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон по см. на чл.209, т.3 АПК и следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на Е. Б. П. срещу Заповед № ДС-243/11.10.2022 г. на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. С оглед изхода по делото и искането на касатора, съдът осъжда Е. Б. П. да заплати, на основание чл.143, ал.3 АПК вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на КОНПИ деловодни разноски, включващи сумата в размер на 70,00лв. за държавна такса по касационната жалба и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 500,00лв., съотв. по 100,00лв. за производствата по адм. дело № 9822/2022г. на АССГ, адм. дело № 4871/2023 г. на ВАС и адм. дело № 11612/2023г. на АССГ, и в размер на 200,00лв. за настоящото производство, съобразено с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в редакциите на същата, действащи при разглеждане на делата, или общата дължима сума от Е. Б. П. възлиза на 570,00лв., равняващи се на 291,44 евро. По горните съображения и на основание чл. 222 ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,