Решение № 164 от 26.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 1097/2010 г.

Решение № 164 от 26.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 1097/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Ц. К. - от [населено място] срещу Решение от 3.VI.2010 г. по гр. д. № 6133/2009 г. на СГС, с което е отменено Решение от 13.IV.2009 г. по гр. д. № 1774/2008 г. на СРС, 54 с., с което е уважен предявеният от него срещу [фирма] - [населено място] иск по чл. 208 КЗ за 4083.24 лв. - застрахователно обезщетение за настъпили на 10.ХI.2006 г. и на 11.ХI.2007 г. застрахователни събития по застраховка "каско", като съдът е уважил възражението на ответника за прихващане, който иск въззивният съд е отхвърлил, и е потвърдено решението в частта, с която искът е отхвърлен за 1240.20 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят излага, че е налице застрахователен договор с ответника по клауза "пълно автокаско", че като е установил на 10.ХI.2006 г. и на 11.ХI.2006 г. липса на външните странични огледала, разбито триъгълно стъкло на задна дясна врата, и липса на вещи от колата и повреди на таблото за управление на стъклата, своевременно е уведомил застрахователя. Поддържа, че е неоснователен отказа да му се изплатят претендираните щети, като поради това, че не е подписал Предложението - декларацията за сключване на договора, не намират приложение Общите условия Каско МПС на [фирма], а с действията си застрахователят се отклонява от поетите с договора задължения. Иска решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът по жалбата ЗАД [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди решението в частта, с която искът за застрахователно обезщетение е отхвърлен, и да отмени решението в частта, с която искът е уважен и да го отхвърли, съдът е приел, че ищецът е застрахован при ответника, съгласно комбинирана застрахователна полица по застраховка "пълно каско" за л. а. "Мерцедес" модел С 180. Тъй като ищецът не е подписал Предложение - декларация за сключване на застрахователен договор от 5.V. 2006 г., съдът е приел, че Общите условия не са приложими (чл. 186, ал. 1 КЗ), поради което следва да намери приложение уговореното от страните в договора, но от него не може да се установи какъв е поетият риск. Поради неподписване от ищеца на Предложението - декларация, съдът е заключил и че не може да се установи какво е било оборудването на автомобила и е отхвърлил иска. С определение, постановено по делото, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на решението в частта, с която исковете са отхвърлени по разрешения релевантен за спора материалноправен въпрос: при сключен договор за застраховка по риска "пълно каско", покриват ли се вреди, причинени на застрахованото имущество от липса или повреждане на отделни части, когато Общите условия не са предадени на застрахования, не го обвързват и се прилага уговореното от страните в договора, по който въпрос няма установена съдебна практика. Решението е незаконосъобразно. Страните на 5.V.2006 г. са сключили със застрахователна полица № 060303А193893 Договор за застраховка "каско" клауза "пълно каско", с който застрахователят се е задължил да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие за л. а. "Мерцедес С180" с рег. [рег. номер на МПС], със срок на действие 6.V. 2006 г. - 5.V.2007 г. Предложение -Декларация за сключване на застрахователен договор, с която застрахованият се запознава с ОУ, не е подписана от ищеца. Въз основа на Уведомление на ищеца съответно от 10.ХI. 2006 г. и от 13.ХI.2006 г., са образувани от застрахователя ликвидационни преписки по щета № 10006030111832 и щета № 1000603111883 и при извършените огледи на автомобила от представител на застрахователя, са констатирани: липса на две странични огледала, електронен блок за запалване, счупено малко странично стъкло, липса на радиокасетофон с панел, кар кит и устройство. Образуваното наказателно производство срещу неизвестен извършител за отнемане на чужда движима вещ: АРСД "ЖВЦ", кар кит хендсфри "Нокия 616", комутатор на електрониката на л. а., чрез повреждане на преграда (счупване на малкото стъкло на задна дясна врата), е спряно. В Данъчна фактура № 100251/9.I.2007 г. на [фирма] и Фискален бон, Фактура № 00017000 10/5.I. 2007 г. и фискален бон на [фирма] и Фактура № [ЕГН] /11.I.2007 г. на [фирма] и фискален бон, са посочени стойността на ел. блок 4081.96 лв., на дясно и ляво огледало 480.41 лв. и на стъкло с монтаж 28.80 лв., които суми ищецът е платил. Тъй като ОУ не са приети от ищеца, който не е подписал Декларация за сключване на застрахователен договор, с която застрахованият се запознава с ОУ, за уреждане на възникналия спор между страните по създаденото застрахователно правоотношение, следва да се приложи уговореното с Договора - застрахователна полица № 060303А193893 от 5.V.2006 г. по риска "каско" клауза "пълно каско", покрит за времето от 5.V.2006 г. - 5.V.2007 г. Застрахователното събитие е настъпило съответно на 10.ХI.2006 г. и на 11.ХI.2006 г., при което са причинени липси и щети на застрахования автомобил, установени от представител на застрахователя при извършените огледи, за отстраняването на които щети ищецът е платил по представените фактури: 4081.96 лв. за ел. блок, 480.41 лв. за на дясно и ляво огледало и 28.80 лв. за ново стъкло с монтаж, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ, затова застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение общо в размер на 4591.17 лв., на основание чл. 208, ал. 1 КЗ. Решението в останалата част, с която искът е отхвърлен, е правилно. Причинената липса на радио СД с панел и кар кит - хендсфри "Нокия 616" устройство при настъпилото застрахователно събитие, е посочена в съставените от застрахователя описи по щети по посочените преписки, както и в Постановление на СРП от 23.II.2007 г. за установената в хода за разследването фактическа обстановка за отнемане на чуждо имущество чрез счупване на малко стъкло на задна дясна врата чрез използване на неустановено техническо средство и в Служебна бележка на [фирма] от 14.ХI. 2006 г. От изслушаната във въззивния съд автотехническа експертиза се установява, че застрахованият л. а., който е производство 1996 г., е без оборудване, включващо авторадио [фирма] и каркит хендсфри, чиято стойност сега вещото лице определя на 859 лв., които изделия могат да се вграждат във всяко МПС, пригодени в арматурното табло или в барчето и които устройства при сключване на застраховката на са отразени. Тъй като не са приложени по делото преписките по посочените щети, въпреки определението затова на въззивния съд, не може да се приеме за основателен доводът на ищеца, че е представил на застрахователя фактури за закупуването и монтирането на тези устройства в автомобила и в преписките по двете щети се съдържала стойността на устройствата, претендирана в размер на 700 лв. за каркит хендсфри "Нокия 616" и на 300 лв. за радио СД и че с това застрахователят бил признал тези стойности. Няма доказателства това липсващо имущество да е част от автомобила, да е застраховано при сключване на договора за застраховка и за стойността му, поради което решението в частта, с която искът за обезщетение за това липсващо имущество е отхвърлен, е правилно. Основателно е възражението на ответника за прихващане със сумата 267.72 лв. - дължима четвърта вноска по застраховка "каско". Дължимото застрахователно обезщетение 4591.17 лв. следва да се намали с тази сума, и искът да се уважи за разликата 4323.45 лв. Обжалваното решение в частта, с която искът е отхвърлен за тази сума, трябва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи за дължимо застрахователно обезщетение. Жалбата срещу решението в частта, с който искът е отхвърлен за разликата до предявения размер, е неоснователна. Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските. На ищеца за първоинстанционното производство с оглед уважената част на иска, ответникът дължи разноски 482.20 лв. и за въззивното производство 24.80 лв. - общо 507 лв. За касационната инстанция ответникът по жалбата дължи на жалбоподателя 141.82 лв. разноски (д. т.). По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение