Определение № 2019 от 06.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2692/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Б. Т. срещу определение № 886 от 29.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 850 по описа за 2023 г.на Софийския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение № 1711 от 8.02.2023 г. по гр.д. №5182 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, I-14 състав, за прекратяване на производството по делото на основание чл.126, ал.1 от ГПК. Частният жалбоподател твърди, че определението на въззивния съд е недопустимо и незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия. „ОББ“ АД застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Е. Б. Т. е изложила в подадена на 19.05.2022 г. искова молба, че по издадени два изпълнителни листа по ч.гр.д.№1760/2010 г. и по 1793/2010 г. на Районен съд-Сандански е било образувано изпълнително дело при ЧСИ Ал. Ц., по което последното валидно изпълнително действие е извършено на 15.01.2014 г., а следващото-на 11.01.2019 г. Поради изтичане на предвидения в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК двугодишен срок е настъпила перемпция на 15.01.2016 г. Затова при образуването на ново изпълнително дело № 2020197950400154/2021 г. от ЧСИ В. Т. вземанията са били погасени по давност, поради което е поискала от съда да установи по отношение на „ОББ“ АД, че не дължи сумите, за които са издадени двата изпълнителни листа. В определение № 1711 от 8.02.2023 г. по гр.д. №5182 по описа за 2022 г. Софийският градски съд е констатирал, че в същия съд има образувано търговско дело № 629 по описа за 2022 г. със същите страни и предмет на делото по искова молба, подадена по-рано-на 5.04.2022 г. Първоначалното посочване, че исковата молба е подадена от едноличен търговец „Е.“-Е. Б. и Е. Б. Т. не променя извода, че се касае за едно и също дело, доколкото е налице един правен субект, осъществяващ стопанска дейност. Ето защо на основание чл.126, ал.1 от ГПК първоинстанционният съд е прекратил производството. Ищцата е обжалвала прекратителното определение пред Софийския апелативен съд с довода, че страните са различни-прекратеното дело е заведено от нея като физическо лице, а предходното-от едноличния търговец. Заявила е, че гражданските и търговските дела са различни по своята същност, поради което повторно заведеното дело не подлежи на прекратяване. Софийският апелативен съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че се касае за едни и същи дела между същите страни, поради което второто заведено дело следва да се прекрати. Счел е довода на жалбоподателката за несъстоятелен, тъй като физическото лице и регистрираният от него едноличен търговец е един и същи субект-физическо лице, което има търговско качество, цитирайки практиката на ВКС в този смисъл. Ето защо е потвърдил определението на Софийския градски съд. Определението на Софийския апелативен съд е постановено при наличието на всички процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки, поради което е допустимо и не може да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предложение второ от ГПК. От изложението към частната касационна жалба може да се уточни, че поставеният от касатора въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, е дали едноличният търговец и физическото лице са различни правни субекти. Този въпрос е бил разрешен от въззивния съд и е от значение за изхода на спора относно това дали са налице едни и същи дела, второто от които подлежи на прекратяване на основание чл.126, ал.1 от ГПК. Даденият от въззивния съд отговор на този въпрос, че субектът е един и същ съответства на практиката на ВКС, която е цитирана в обжалваното определение. Към нея може да се добавят още и решения № 205 от 8.9.2009 г. по гр. д. № 1003/2007 г. на I ГО и № 202 от 19.03.2007 г. по гр. д. № 3154/2005 г. на IV ГО, в които ясно е казано, че регистрацията на физическото лице като едноличен търговец по ТЗ няма за последица възникването на нов правен субект, който да е икономически обособен от физическото лице. Следователно по формулирания въпрос касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд също не може да бъде допуснато. При този изход на спора жалбоподателката дължи на банката 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение