Определение № 10003 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8701/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на О. Е. В., подадена чрез процесуален представител адв. П. Кънчев,с оттеглено упълномощаване и уточнена чрез нов адв. Е. Петрова, против определение № 13582/07.04.2026г., постановено по адм. дело № 10038/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 159, т.5 и чл. 158, ал.3 АПК е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед № УРИ 5392 ПАМ-372/30.04.2025г. на началника на отдел "Миграция" при СДВР и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Твърдението е, че съобщението за оспорената заповед не е надлежно връчено на адресата чужденец на разбираем за него език. Ответната страна началник на отдел Миграция-СДВР не взема становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване разпореждане, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че жалбата е просрочена и затова недопустима. Съобщениета за оспоренажа заповед е връчено надлежно по реда на чл. 18а, ал. 9 и ал.10 АПК, а жалбата е подадена след изтичане на законния срок за обжалването й. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съобщението за оспорената заповед е връчено на жалбоподателката по реда на чл. 18а АПК на адрес в гр. София, [жк], [адрес], който същата е посочила в заявление рег. № 203328/ 21.11.2024г. за продължаване на предоставения й срок на продължително пребиваване в Република България. Чужденката не е изпълнила законовото си задължение да уведоми административния орган за промяна на адреса й на пребиваване, поради което за органа не е възникнало задължение да й връчва съобщения на адреса, посочен от процесуалния й представител едва в хода на съдебното производство. Ненамирането на чужденката на посочения от нея адрес и връчването на съобщението по реда на чл. 18а, ал.9 АПК е надлежно удостоверено, като правилно първоинстанционният съд приема, че срокът за обжалването следва да се чете от 13.05.2025г. и е изтекъл преди подаване на жалбата. Просрочената жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане, поради което правилно е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратено. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,