Решение № 1079 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9362/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ректора на Университета за национално и световно стопанство /УНСС/ проф. Д. Димитров, чрез процесуален представител главен юрк. Д. Димитрова, против решение № 1490 от 11.07.2025 г., постановено по адм. дело № 260/2025 г. по описа на Административен съд-Кърджали /АС-Кърджали/, с което е обявена за нищожна Заповед № 825/ 12.03.2025 г. на ректора на УНСС, с която на В. С. С., на основание чл. 32, ал. 1, т. 14 от ЗВО, чл. 85, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 85, ал. 1, т. 1 и т. 10 от Правилника за дейността на Университета за национално и световно стопанство, чл. 127, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 13 от Правилника за учебната дейност на УНСС, е наложено наказание „Предупреждение за отстраняване от УНСС“. Касаторът развива съображения за неправилност и необоснованост на решението, както и за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационните основания излага в касационната жалба. Счита, че съдът е направил неправилна интерпретация на относимите факти и обстоятелства, довела до необоснованост на решението и до неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение като нищожно, недопустимо или неправилно. Претендират се направените разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба – В. С. С., чрез адв. Милушева, в молба-становище оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211от АПК и от надлежна страна. За да обяви за нищожна заповед № 825/12.03.2025 г. на ректора на УНСС, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при особено съществено нарушение на материалния закон, водещо до нищожност. Съдът е посочил, че по съществото си отстраняването от ВУЗ, представлява принудителна административна мярка (ПАМ). Позовал се на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), съгласно която норма, принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техният вид, органите които ги прилагат и начинът за тяхното приложение се уреждат в съответния законов или подзаконов нормативен акт. Обосновал, че в чл.74 ал.2 от Закона за висшето образование е предвидено „отстраняване от висшето училище за определен срок“ на студент, докторант или специализант, но не и „предупреждение за отстраняване“. При липсата на нормативно предвидена ПАМ със съдържание като наложената от Ректора на УНСС с обжалваната заповед, АС Кърджали извел извод за нищожност на заповедта, като е издадена при липса на законово основание. В допълнение, първоинстанционният съд е обосновал и, че обжалваната заповед е издадена при посочени в решението съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно като краен резултат. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Противно на доводите в касационната жалба административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия, които е разгледал подробно в мотивите си. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка и по същество е извел правилен краен извод за нищожност на оспорената заповед на ректора на УНСС, при следните коригиращи мотиви: Със Заповед № № 825/ 12.03.2025 г. на ректора на УНСС на В. С. С., на основание чл. 32, ал. 1, т. 14 от ЗВО, чл. 85, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 85, ал. 1, т. 1 и т. 10 от Правилника за дейността на Университета за национално и световно стопанство, чл. 127, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 13 от Правилника за учебната дейност на УНСС, е наложено наказание „Предупреждение за отстраняване от УНСС“. Не е спорно, че наложеното наказание е предвидено в чл.85, ал. 2, т. 2 от Правилника за дейността на УНСС / „Предупреждение за прекъсване или отстраняване от УНСС“/ и в чл.127, ал. 1, т. 2 от Правилника за учебната дейност на УНСС / „Предупреждение за отстраняване от УНСС“/. Тези два правилника, съгласно решение на Конституционния съд на Република България № 11/5.10.2010 г. по конституционно дело № 13/2020 г. са особени вътрешни актове, регламентиращи права, задължения и свободи на персоналния състав на висшето училище. Правилниците са издадени на основание чл.21 ал.1 т.2 от Закона за висшето образование / ЗВО/, съгласно която норма академичното самоуправление, като част от академичната автономия на висшите училища се изразява във право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници, но в съответствие с този закон. Въпреки академичното самоуправление, вътрешните правилници на висшето училище не са в положение да създават норми, които които противоречат и/или дописват приложимите норми на закона. Съгласно чл. 37 от ЗВО, всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници, а предвиденото в чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗВО, академичното самоуправление включва и правото на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници, но при всички случаи в съответствие с този закон. В настоящия случай, със заповедта на ректора на УНСС, е наложено наказание „предупреждение за отстраняване от УНСС“, каквото наказание не е предвидено в ЗВО. Съгласно чл. 2 ал.1 от ЗАНН деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. Идентична е уредбата и по отношение на принудителните административни мерки, разписана в чл.23 от ЗАНН, съгласно която случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. При липсата на предвидено в ЗВО наказание „предупреждение за отстраняване от УНСС“, с налагането на посоченото наказание от ректора на УНСС е нарушен принципа за законоустановеност на наказанието. Липсата на правна норма в закона, която да обоснове материална компетентност на ректора да наложи посоченото в оспорената заповед наказание е тежък порок на административния акт, обосноваващ неговата нищожност, до който краен извод е достигнал и АС Кърджали в решението си, предмет на настоящата касационна проверка. И то като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение